2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
С., 30.01.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 994/2011 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 1031 от 07.06.2011г. по ч. гр. д. № 1555/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, VІ бр. състав определение от 25.03.2011 г. по гр. д. № 3717/2011 г., е допуснато обезпечение на бъдещ иск на [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] за сумата 28 800 евро – обезщетение за неизпълнение на договор, обективиран в Анекс № 1 от 16.09.2009 г. към Поръчка № BCJ010N0 от 17.07.2009 г., чрез налагане на запор върху конкретна сметка на дружеството в [фирма], [населено място] до размер на исковата сума, при парична гаранция от 4 000 лв.
Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно поради допуснати нарушения на закона. Развива подробни съображения срещу извода на въззивната инстанция за наличие на обезпечителна нужда, като счита, че същата се опровергава от представените с частната касационна жалба доказателства – банково удостоверение от 10.08.2011 г., издадено от [фирма] за наличността по сметките на дружеството в посочената банка и извлечение от Търговския регистър, от което се установява размерът на капитала на дружеството и годишния финансов отчет за 2010 г. Освен това, частният касатор изразява несъгласие и с приетата от съда вероятна основателност на бъдещия иск, като твърди, че представените приемо-предавателни протоколи доказват изпълнение на поетите от негова страна задължения по процесния договор и неоспорването му от възложителя по същия.
Допускането на касационно обжалване е мотивирано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Като релевантен за делото е поставен процесуалноправният въпрос: Следва ли да се предполага обезпечителна нужда в хипотезата, когато обезпечението е допуснато за първи път от въззивния съд и ответникът по молбата за обезпечение е бил изцяло лишен от възможността да представи към този момент доказателства, опровергаващи наличието на обезпечителна нужда, респ. да представи други, обосноваващи липсата на такава нужда.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – оспорва същата и моли за недопускането й до разглеждане, респ. за оставянето й без уважение като неоснователна. Подробни съображения за това са изложени в писмен отговор от 19.12.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 396, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да отмени първоинстанционното определение и да допусне поисканото от [фирма], [населено място] обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД срещу [фирма], [населено място] за сумата 28 800 евро чрез налагане на запор върху негова сметка в [фирма], въззивният съд е приел, че в случая са осъществени всички предвидени в закона предпоставки – допустимост и вероятна основателност на бъдещия иск, както и интерес от допускане на обезпечението По отношение на обезпечителната нужда въззивният съд е счел, че при липсата на доказателства, които да я опровергават, същата следва да се предполага. Доколкото, обаче, на този етап не са налице убедителни писмени доказателства за вероятна основателност на претенцията, съдебният състав е допуснал обезпечението при условията на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК – внасяне на парична гаранция в размер на сумата 4 000 лв. Пропускът на съда да определи срок за предявяване на бъдещия иск е отстранен с постановеното определение № 1390 от 27.07.2011 г.
С оглед мотивите на обжалвания акт, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на същия до касационен контрол, тъй като по отношение на поставения от частния касатор въпрос не е осъществено нито едно от поддържаните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
На първо място, недоказано е твърдяното противоречие в практиката на съдилищата по въпроса за това, следва ли ответникът по молбата за обезпечение да участва във въззивното производство, образувано по частна жалба срещу отказа на първоинстационния съд да допусне исканото обезпечение. Представените в тази връзка определения на Софийски апелативен съд са неотносими към така поставения въпрос, тъй като същите са постановени при действието на чл. 396, ал. 2 ГПК преди изменението му с ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г., когато връчване на препис от частната жалба на другата страна, респ. възможност за участието й във въззивното производство, е предвидено за всички случаи /както при отказ, така и при допускане на обезпечение/, докато сега такова задължение, респ. възможност е предвидено само за случаите /какъвто настоящият не е/, когато първоинстанционният съд е уважил молбата за допускане на обезпечение.
Липсва и второто поддържано основание за допускане на касационно обжалване – това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – във връзка с изясняване на понятието „обезпечителна нужда” и на начините и методите за установяването й. Както посочва самият частен касатор, по въпроса за преценката относно наличието на обезпечителна нужда е създадена последователна практика на ВКС, в т. ч. и по новия процесуален ред /такава е представена и от двете страни в процеса/, според която преценката на интереса от обезпечаване е винаги конкретна, с оглед специфичните за делото факти, като при липса на данни, които я опровергават, нуждата се предполага. Съществуването на посочената практика и съответствието на обжалваното определение с нея налагат извод за отсъствие на предпоставките за допускане на касационния контрол както на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3, така и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1031 от 07.06.2011г. по ч. гр. д. № 1555/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: