4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 774
София, 10.12.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на трети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 3400/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 279 от 26.09.2014 г. по т. д. № 2281/2014г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество касационна жалба срещу въззивно решение от 18.02.2014 г. по гр. д. № 12972/2012 г. на Софийски градски съд.
Частният жалбоподател изразява несъгласие с извода на съдебния състав, че делото е търговско и следователно постановеното по него решение не подлежи на касационен контрол на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, с оглед цената на предявения иск. Счита този извод за неправилен, тъй като същият не държи сметка за същественото в случая обстоятелство, че предмет на спора е право, ползващо се от специалната закрила на Закона за защита на потребителите и поради това сключваните сделки, макар да са търговски по своя характер, следва да се разглеждат от съда от гледна точка и на потребителския им характер и предявеният за защита правата на потребителя иск представлява потребителски, а не търговски спор, което обосновава съответно приложимост на установения в закона праг за касационно обжалване (5 000 лв.) за гражданските, а не за търговските дела (10 000 лв.).
Ответникът по частната жалба – Г. А. Г. от [населено място] – моли за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 05.11.2014 г. С последваща молба вх. № 10 227 от 24.11.2014 г. същият заявява отказ от спорното право на основание чл. 233 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] касационна жалба срещу решение от 18.02.2014 г. по гр. д. № 12972/2012 г. на Софийски градски съд, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение е приел, че атакуваното с нея решение, постановено по търговски спор, не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на иска е до 10 000, т. е. под установения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален размер. Търговският характер на делото е изведен от обстоятелството, че претенциите на ищеца за уговорени и платени анюитетни вноски и надплатена годишна такса произтичат от сключения между страните договор за кредит за покупка и довършване на жилищен имот, който е една от абсолютните търговски сделки по чл. 1, ал. 1 ТЗ – тази по т. 7.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е съобразена с императивното изискване на чл. 280, ал. 2 ГПК. Определението е постановено в съответствие с установения от закона минимален размер на цената на исковете по търговски дела, решенията по които подлежат на касационно обжалване, като е направена правилна преценка относно характера на процесните вземания и на възникналия във връзка с тях съдебен спор.
Видно от обстоятелствената част на исковата молба, претенцията на ищеца е основана на сключен между страните договор за кредит от 29.12.2006 г. Следователно, търговският характер на делото в случая е обусловен от търговския характер на процесната сделка. Тъй като договорът за кредит представлява банкова сделка, правилно тричленният състав е преценил същия като абсолютна търговска сделка.
Не може да бъде споделено становището на частния жалбоподател, че делото е гражданско предвид обстоятелството, че спорът е потребителски, тъй като с предявените искове ищецът упражнява правата си на потребител. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, релевантно за допустимостта на касационното обжалване е разделянето на делата на граждански и търговски. Доколкото за решенията по исковете на потребители не са предвидени специални правила във връзка с допустимостта на касационния контрол, при извършването на тази преценка същите следва да бъдат отнесени към един от посочените два вида дела. Критерий за това е критерият, приложим за определянето на всяко дело като гражданско или търговско, а именно – основанието, породило спорното правоотношение. В хипотезата, когато спорът произтича от търговска сделка, каквато е и настоящата, по изричната разпоредба на чл. 365, т. 1 ГПК този спор е търговски, което определя съответно търговски характер и на делото. Сам по себе, фактът, че страна по спора е лице, имащо качеството „потребител” по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на З., е без значение за квалификацията му като граждански или търговски, а би могло да има значение единствено за реда за упражняване на процесуалните права в предвидените от закона случаи.
По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед извода, че постановеното от Софийски градски съд решение от 18.02.2014 г. по гр. д. № 12972/2012 г. не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, съгласно чл. 296, т. 1 ГПК същото следва да се счете за влязло в сила от момента на постановяването му – 18.02.2014 г. Поради това, подадената по настоящото дело молба вх. № 10 227 от 24.11.2014 г., с която ищецът Г. А. Г. заявява, че се отказва от спорното право, не може да бъде уважена. По аргумент от разпоредбата на чл. 233, изр. 3 ГПК, отказът от спорното право е допустим само ако производството по делото е висящо. Това условие в случая не е изпълнено, тъй като към датата на подаване на молбата – 24.11.2014 г. – въззивното решение вече е било влязло в сила, т. е. към този момент няма висящо производство по спорното право, което изключва съответно възможността за отказ от същото.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 279 от 26.09.2014 г. по т. д. № 2281/2014г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 10 227 от 24.11.2014г. на ищеца Г. А. Г. за отказ от спорното право на чл. 233 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: