3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
София,14.03.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 676/2014
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [фирма], М. Н. К. и К. А. К., всички представлявани от адвокат П. П., срещу определение № 702 от 05.11.2013 г. по ч. гр. д. № 595/2013 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Варненски окръжен съд разпореждане № 4572 от 19.04.2013 г. по т. д. № 733/2011 г. за връщане на въззивна жалба вх. № 2489/24.01.2013 г. срещу решение № 1736 от 10.12.2012 г. по същото дело.
Частните касатори молят за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Считат, че въззивният съд е следвало да съобрази направеното от тях искане срокът за внасяне на държавна такса по въззивната им жалба да се счита от датата на произнасяне по молбата за отвод на съдията, постановил първоинстанционното решение и от произнасянето по искането за поправка на явна фактическа грешка в същото решение. Освен това, поддържат становище, че съдът е бил длъжен да ги уведоми за продължаването на срока за внасяне на държавната такса и неизпълнението на това негово задължение има за последица неправилност на разпореждането за връщане на въззивната жалба.
Именно с въпроса – „Необходимо ли е изрично уведомяване на страната за срока и датата, от която той започва да тече, в случай че в молбата за удължаването му са посочени обстоятелства и факти, от които зависи продължаването му” – е обосновано и допускането на касационното обжалване с твърдението, че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което Варненски окръжен съд е върнал подадената от [фирма], [фирма], М. Н. К. и К. А. К. въззивна жалба вх. № 2489/24.01.2013 г. срещу решение № 1736 от 10.12.2012 г. по същото дело, въззивната инстанция е приела, че релевираните в частната жалба оплаквания са неоснователни. Въззивният съд е преценил, че дължимата по въззивната жалба държавна такса е определена правилно от първоинстанционния съд с оглед цената на предявените искове и в размер на процента, установен в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, след приспадане на събраната такса по заповедното производство. Не е споделен и доводът за допуснато нарушение на закона, изразяващо се в неуведомяването на страната, че искането й за продължаване на срока за внасяне на държавна такса е уважено. В тази връзка съдебният състав е изразил разбирането, позовавайки се и на конкретно цитирана практика на ВКС, че доколкото моментът, от който започва да тече продълженият срок, не е обвързан от датата на узнаване от страната, а е изрично определен в самия закон (чл. 63, ал. 2 ГПК), за съда не съществува задължение да съобщава на страната за постановеното по нейна молба определение за продължаване на срока. На последно място, като неоснователно е преценено и твърдението на частните жалбоподатели, че разпореждането за връщане на въззивната им жалба е неправилно предвид постановяването му преди да е приключило производството за поправка на очевидна фактическа грешка в решението. Решаващият състав е счел, че наличието на висящи производства по чл. 247 и чл. 250 ГПК за допълване на съдебния акт в частта за разноските в заповедното производство и за поправка на очевидна фактическа грешка в наименованието на ищеца не съставлява пречка за администриране на междувременно постъпилата въззивна жалба и че релевантно в тази насока е само производството за поправка на очевидна фактическа грешка, касаеща валутата на главния дълг, което обаче към момента на постановяване на разпореждането от 11.03.2013 г., а също и на обжалваното разпореждане, вече е било приключило с постановяването на решение № 209 от 08.03.2013 г.
Настоящият състав намира, че поставеният от касатора въпрос не може да обоснове допускане на касационното обжалване. Поддържаното по отношение на него основание е неприложимо, предвид обстоятелството, че по същия вече е налице формирана последователна практика на ВКС, в т. ч. и такава, постановена по чл. 274, ал. 3 ГПК и имаща задължителен характер (определение № 385 от 04.10.2010 г. по ч. гр. д. № 374/2010 г. на ВКС, ІІ г. о.), съобразно която, с оглед изрично установения в чл. 62, ал. 3 ГПК начален момент, от който тече новоопределеният срок, за съда не съществува задължение да съобщи на страната за постановеното от него определение за продължаване на срока. И тъй като въззивният акт е в съответствие с тази практика, липсва основание за допускането му до касационен контрол и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИНОНО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 702 от 05.11.2013 г. по ч. гр. д. № 595/2013 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: