О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 562
София,13.07.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 464/2010 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. В. Н. със съдебен адрес в гр. П., действащ като Е. “И” и управител на “И” О. , и В. Н. Н. от с. Б. баща и упълномощено лице – срещу определение № 250 от 06.04.2010 г. по ч. т. д. № 723/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, състав на Второ отделение.
С атакуваното определение са оставени без разглеждане подадените от посочените лица частни касационни жалби срещу определение № 355 от 22.06.2009 г. по ч. гр. д. № 336/2009 г. на Ловешки окръжен съд, с което е отменено допуснатото обезпечение на бъдещ иск по гр. д. № 445/2005 г. на Троянски районен съд и срещу определение № 446 от 09.07.2009 г. по ч. гр. д. № 336/2009 г. на Ловешки окръжен съд, с което е отхвърлена молба вх. № 5* от 07.07.2009 г. за тълкуване на определение № 355 от 22.06.2009 г. С определението, предмет на настоящата частна жалба е потвърдено и постановеното от Ловешки окръжен съд определение № 450 от 09.07.2009 г. по ч. гр. д. № 336/2009 г., с което е оставена без разглеждане подадената от частните жалбоподатели молба за продължаване на срока за обжалване на определение № 355 от 22.06.2009 г. по ч. гр. д. № 336/2009 г.
В частната жалба се поддържа неправилност на атакуваното определение, като се иска отмяната му.
Ответницата по частната жалба – Н. Х. М. – И. със съдебен адрес в гр. П. оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор от 09.04.2010 г.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената частна касационна жалба срещу определение № 355 от 22.06.2009 г. по ч. гр. д. № 336/2009 г. на Ловешки окръжен съд, с което е отменено допуснатото обезпечение на бъдещ иск по гр. д. № 445/2005 г. на Троянски районен съд, тричленният състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение е счел, че същата е недопустима, тъй като определението, с което се допуска, респ. не се допуска обезпечение на бъдещ иск по реда на чл. 390 ГПК, не попада в кръга на визираните в чл. 273, ал. 3 ГПК, доколкото това определение има привременен, несамостоятелен характер. С недопустимостта да бъде обжалвано въззивното определение по допускане на обезпечение е обоснована и недопустимостта да бъде атакувано определението, с което въззивният съд се е произнесъл по искането за тълкуване на същото.
Настоящият състав на ВКС намира обжалваното определение за правилно.
Въззивното определение, което е било предмет на частната касационна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 273, ал. 3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от Троянски районен съд определение за допускане на обезпечение на бъдещ иск, като е отменил същото и е отхвърлил искането за допускане на обезпечение, не прегражда развитието на делото и следователно не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Това определение не е от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2, с които „се дава разрешение по същество на други производства”. Такъв характер имат само определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на самото съдебно производство. Определението, постановено по искане за допускане на обезпечение, не отговоря на посоченото изискване. Целта на обезпечителното производство е да бъде гарантирано изпълнението на решението по съществото на спора, но то не е относимо към самото решаване на правния спор, т. е. към предмета на делото.
Недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на окръжния или апелативния съд, в хипотезата, когато този съд е действал като въззивна инстанция по отношение определение за допускане или отказ да бъде допуснато обезпечение на иска или за отмяна или отказ да бъде отменено допуснато обезпечение, е подчертана изрично и в т.6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. В същото е посочено, че определението по чл. 315 и чл. 321 ГПК /чиито аналог понастоящем са чл. 396 и чл. 402 ГПК/ подлежи на обжалване пред ВКС само в случаите, когато е постановено за първи път от въззивен съд, т.е. само в хипотезата, когато в производството по разглеждане на спора във въззивната инстанция за първи път е поискано допускане на обезпечение на иска или отмяна на допуснато обезпечение. Предвид непроменения характер на определенията по допускане на обезпечение, следва да се приеме, че посочените задължителни указания на Върховен касационен съд са запазили значението си и при новата процесуална уредба, създадена с приемането на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г.
Правилен е и изводът на тричленния състав на ВКС, Търговска колегия, че с оглед недопустимостта на касационния контрол на въззивното определение по допускане на обезпечение недопустимо е обжалването и на определението, с което съдът се е произнесъл по искането за тълкуване на същото определение и за поправяне на очевидна фактическа грешка в него. В тази връзка напълно законосъобразно е позоваването на изричните разпоредби на чл. 247, ал. 4 и чл. 251, ал. 5 ГПК.
С оглед изложените съображения, частната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена.
Що се отнася до определение № 250 от 06.04.2010 г. по ч. т. д. № 723/2009 г. частта му, с която е потвърдено определение № 450 от 09.07.2009 г. по ч. гр. д. № 336/2009 г. на Ловешки окръжен съд, същото не подлежи на обжалване, предвид обстоятелството, че с постановяването му инстанционният контрол върху въззивния акт е изчерпан. В този смисъл е и изричното указание за необжалваемост, съдържащо се в самото атакувано определение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 250 от 06.04.2010 г. по ч. т. д. № 723/2009 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: