3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 914
София, 23.12.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 832/2010 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “И. Ф.” АД, гр. София срещу определение № 1946 от 07.07.2010 г. по ч. гр. д. № 1920/2010 г. на П. окръжен съд. С обжалвания акт е потвърдено постановеното от П. районен съд разпореждане от 23.06.2009 г. по ч. гр. д. № 7378/2009 г., с което е отхвърлено подаденото от същото дружество заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата 10 849.30 лева, представляваща вземане за главница и лихви по договор за издаване и ползване на международна кредитна карта iCard Mastercard Gold № 8208/11.11.2008.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно и моли за отмяната му и за уважаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Развива подробни съображения срещу извода на съда за липса на индивидуализация на претендираното вземане, като счита, че заявлението е попълнено в съответствие с изискванията на образеца, утвърден с Наредба № 6 на Министъра на правосъдието от 28.02.2008г.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното определение съдържа произнасяне по значим за конкретното дело процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и който е решаван противоречиво от съдилищата. Като такъв е посочен въпросът за редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Ответникът по частната касационна жалба – К. Й. Ч. от с. М., Община Р. – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и срещу подлежащ на обжалване акт.
За да потвърди първоинстанционното разпореждане, с което П. районен съд е отхвърлил заявлението на “И. Ф.” АД, гр. София за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въззивният съд, е споделил становището на първата инстанция за нередовност на заявлението, изразяваща се в липса на подробно изложение на обстоятелствата, на които се основава искането. По-конкретно, приел е, че доколкото заявителят твърди, че претендираната главница 10 191.69 лв. “се формира от всички усвоени от длъжника суми, както и начислените такси и комисионни съгласно Тарифата, неразделна част от договора за издаване и ползване на международна кредитна карта iCard Mastercard“, индивидуализирането на вземането следва да се извърши чрез посочване размера на всеки от тези компоненти на главницата. С оглед на това, съдът е направил извод, че не е ясно по отношение на кое главно задължение се формира и търсената договорна лихва.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване на атакуваното въззивно определение не следва да бъде допуснато.
Макар заповедното производство да е нов процесуален институт, по неговото приложение вече е създадена достатъчно съдебна практика, в т. ч. и по поставения от частния касатор въпрос за редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В множество постановени от ВКС определения /определение № 431 от 09.12.2008 г. по ч. т. д. № 414/2008 г. на ІІ т. о.; определение № 37 от 19.01.2009 г. по ч. т. д. № 286/2008 г. на ІІ т. о.; определение № 126 от 15.02.2010 г. по ч. т. д. № 815/2009 г. на ІІ т. о.,; определение № 509 от 24.06.2010 г. по ч. т. д. № 172/2010 г. на І т. о.; определение № 744 от 28.10.2010 г. по ч. т. д. № 731/2010 г. на ІІ т. о. и др./ е прието, че претендираното вземане /независимо дали се касае за заявление по чл. 410 или по чл. 417 ГПК/ следва да бъде надлежно индивидуализирано чрез посочване на неговите страни, основание и размер – становище, което е аргументирано с препращането в чл. 410, ал. 2 ГПК към изискванията за редовност на исковата молба по чл. 127, ал. 1 ГПК. Що се отнася до съобразяването тези изисквания в конкретното заявление, то това е въпрос, който е изцяло в правомощията на разглеждащия заявлението съд и касае правилността на неговата преценка, чиято проверка е предмет на самото касационно обжалване, а не на производството по допускането му.
Поради наличието на посочената практика касационното обжалване не следва да бъде допуснато на нито едно от поддържаните от частния касатор основания.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1945 от 07.07.2010 г. по ч. гр. д. № 1920/2010 на П. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: