О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
София, 30.04.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тридесет и първи март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1017/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “И” А. , гр. Б. против решение № 1* от 20.07.2009 г. по гр. д. № 1210/2008 г. на Софийски апелативен съд. С обжалвания акт е обезсилено постановеното от Благоевградски окръжен съд решение № 145 от 19.02.2008 г. по гр. д. № 227/2006 г. и е прекратено производството по предявените от “И” А. , гр. Б. срещу “Б” Е. , гр. П. обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ във връзка с чл. 175, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в резултат на проведената публична продан учредената върху процесния имот договорна ипотека е заличена, както и иск с правно основание чл. 179, ал. 1 ЗЗД за заличаване на същата ипотека.
Касаторът поддържа становище, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изразява несъгласие с извода на съда за липса на правен интерес от предявяване на иск по чл. 175, ал. 1 ЗЗД, както и с извода, че предмет на иска по чл. 179, ал. 1 ЗЗД е установяване несъществуването на обезпеченото с ипотека вземане, респ. на ипотечното право, а не самото заличаване на ипотеката.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е обосновал допускането на касационно обжалване с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по два значими за делото въпроси: 1. – допустим ли е иск за заличаване на договорна ипотека, която е погасена по силата на закона /чл. 175, ал. 1 ЗЗД / с публичната продан на ипотекирания имот и 2. – допустим ли е иск по чл. 179, ал. 1 ЗЗД за заличаване на ипотеката, която е погасена на основание чл.175, ал. 1 ЗЗД. По отношение на първия въпрос се поддържа, че същият е решаван противоречиво от съдилищата /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/, а по отношение на втория въпрос – че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Ответникът по касация “Б” Е. , гр. П. и третото лице-помагач “П” А. , гр. П. не заявяват становище по допускането на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото, въззивният съд е приел, че същото е недопустимо поради недопустимост на предявените искове. По отношение на иска с правно основание чл. 175, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ипотеката върху процесния имот е заличена след извършената публична продан на същия, решаващият състав е преценил, че липсва правен интерес. Този извод е мотивиран със самата законова разпоредба, изрично предвиждаща погасяване на ипотеката като последица от успешно проведената публична продан на имота. Като допълнителен аргумент за липсата на правен интерес е посочена специално уредената в Правилника за вписванията възможност за купувача на имота да иска заличаване на ипотеката, респ. да атакува отказа за заличаването й. Недопустимостта на втория обективно съединен иск – за заличаване на ипотеката по реда на чл. 179, ал. 1 ЗЗД – е обоснован с липсата на правомощие на съда да извършва действия, които са предоставени в компетентността на друг орган – съдията по вписванията. Посочено е, че законът не е предвидил възможност за предявяване на конститутивен иск за заличаване на ипотека и че искът по чл. 179, ал. 1 ЗЗД по естеството си е установителен иск за несъществуване на вземането, обезпечено с ипотеката или на самото ипотечно право.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Несъмнено, поставените от касатора въпроси са от значение за конкретното дело, тъй като обуславят неговия изход, което налага извод за наличие на главната предпоставка за допускане на касационното обжалване, визирана в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Липсват обаче допълнителните изисквания, специфични за двете поддържани от касатора основания – чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
На първо място, за да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, необходимо е материалноправният или процесуалноправен въпрос, да е решаван противоречиво от съдилищата. Съгласно задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, това основание ще е осъществено само при наличието на влезли в сила решения по граждански дела, с които същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е решен по различен начин. Това условие в случая не е изпълнено, тъй като липсват данни решението, на което се позовава касаторът – решение № 160 от 15.06.2009 г. по гр. д. № 238/2008 г. на Софийски апелативен съд – да е влязло в сила. Ето защо, същото изобщо не следва да бъде съобразявано в настоящото производство.
От друга страна, не може да се счете, че са налице и предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно разясненията по т. 4 от цитираното тълкувателно решение, релевираният като значим за делото въпрос би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото ако решаването му е свързано с необходимостта от разкриване точния смисъл на приложимата правна норма чрез тълкуването й поради това, че е неясна, непълна или противоречива или с необходимостта от промяна или осъвременяване на вече формирана трайна съдебна практика по приложението на относимата към съответния случай норма, продиктувана от изменението на обществените условия и законодателството. Такава необходимост по отношение разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ЗЗД не съществува. По приложението на същата е създадена обилна и непротиворечива съдебна практика, изясняваща предвидената в чл. 179, ал. 1 ЗЗД хипотеза на заличаване на ипотеката “въз основа на влязло в законна сила съдебно решение” като възможност за заинтересования правен субект да установи по исков ред, че вземането, обезпечено с ипотеката, не съществува или че не съществува самото ипотечно право и определяща заличаването на ипотеката като последица от уважаването на този иск, а не като негов предмет. Наличието на посочената практика, която е изцяло съобразена в атакуваното въззивно решение, налага извод за липса на визираните в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК специфични изисквания за допускане на касационното обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1* от 20.07.2009 г. по гр. д. № 1210/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: