5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
София, 24.02.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1016/2010 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „А. Б. А.Е.” със седалище и адрес на управление в Република Г. ,[населено място], чрез клон „А. Б. – Клон България” със седалище и адрес на управление в[населено място], срещу определение № 404 от 16.07.2010 г. по в. ч. т. д. № 154/2010 г. на С. окръжен съд, с което е потвърдено поставеното от С. районен съд разпореждане № 1320 от 12.05.2010 г. по ч. гр. д. № 825/2010 г. за отхвърляне на депозираното от банката заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК срещу Ю. О. З. от[населено място], [община].
Частният касатор поддържа, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като при постановяването му въззивният съд е излязъл извън правомощията си по чл. 269 ГПК и се е произнесъл по въпрос, с който не е бил сезиран, а именно – следвало ли е в заявлението по чл. 417 ГПК да бъдат посочени конкретно кои точно последователни месечни вноски по кредита са забавени. Застъпено е становището, че при произнасянето си въззивният съд е обвързан с оплакванията в частната жалба и поради това е недопустимо да разглежда въпроси, които не са поставени в нея, с изключение на такива, свързани с допустимостта и валидността на първоинстанционния акт. Частната касационна жалба съдържа подробна аргументация и срещу приетото от решаващия състав, че от данните в заявлението и извлечението от счетоводните книги не може да се направи извод за настъпилата предсрочна изискуемост на целия кредит, респ. за дължимостта на предявеното вземане, като в тази връзка се твърди, че началото на забавата на кредитополучателя е посочена изрично в т. 14 от заявлението, както и чрез очертания в него период на договорната лихва с начало 12.03.2009 г. Освен това, според частния касатор, като е преценил, че заявлението и представените към него доказателства са нередовни, съдът е бил длъжен да даде указания на заявителя за отстраняване на констатираните нередовности.
Допускането на касационното обжалване се поддържа на всички визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК основания, като същото е обосновано с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по следните значими за делото процесуалноправни въпроси: следва ли въззивният съд да се произнася по въпрос, с който не е сезиран и ако споделя доводите на жалбоподателя за неправилност на обжалваното определение, може ли да потвърди същото на друго основание; следва ли при подадено заявление по чл. 417, т. 2 ГПК да бъде представено уведомление до кредитополучателя за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, в случай, че договорът за банков кредит изрично изключва такова задължение за кредитора; необходимо ли е в извлечението от счетоводните книги да е посочена информация, доказваща факта на неплащане чрез посочване на непогасените вноски – кои точно са те и в какъв размер са, ако в извлечението е посочена дата, от която е начислявана наказателна лихва и е посочен периодът на забавата в дни. В подкрепа на твърдението за противоречие на обжалвания акт с практиката на ВКС частният касатор се позовава на определение № 134 от 29.01.2010 г. по ч. т. д. № 52/2010 г. на І т. о. ; определение № 264 от 07.05.2009 г. по ч. т. д. № 210/2009 г. на І т. о. и определение № 231 от 23.03.2010 г. по ч. т. д. № 115/2010 г. на ІІ т. о.
Ответникът по частната касационна жалба – срещу Ю. О. З. от[населено място], [община] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното разпореждане на С. районен съд, с което е отхвърлено заявлението на „А. Б. А.Е.”, Република Г., чрез клон „А. Б. – Клон България” за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК срещу ответника Ю. О. З. от[населено място], [община], в качеството му на кредитополучател по договор за потребителски кредит – ваканция № 70-48 от 12.12.2007 г., въззивният съд е приел, че макар да е редовно от външна страна, доколкото е издадено от оправомощено лице и удостоверява размера на задължението на длъжника, съдържанието на представеното извлечение от счетоводните книги не позволява да бъде извършена проверка относно предсрочната изискуемост на целия кредит. Този извод е направен, предвид липсата на данни откога длъжникът е изпаднал в забава при условието на чл. 20 от договора за кредит, т. е. кога е настъпил падежът на всяка една от вноските, кои месечни вноски и в какъв размер не са платени в посочените в договора срокове. Това свое становище решаващият състав е подкрепил и с конкретно цитирана практика на ВКС.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване на атакуваното определение не следва да бъде допуснато.
По отношение на единия от поставените от частния касатор въпроси – следва ли при подадено заявление по чл. 417, т. 2 ГПК да бъде представено уведомление до кредитополучателя за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, в случай, че договорът за банков кредит изрично изключва такова задължение за кредитора – не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК въпросът да е обусловил изхода на делото. В случая въззивният съд е обсъдил клаузите на чл. 21 и чл. 19.1. от процесния договор за кредит и въз основа на тях е приел, че за настъпването на предсрочната изискуемост на целия кредит не е необходимо кредитополучателят да бъде изрично уведомен, т. е. съдът е застъпил становището, което е поддържано и от самия заявител в частната му жалба. Следователно, отхвърлянето на заявлението не е обусловено от решаването на въпроса за предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на целия договор за кредит. Поради това, по отношение на него не следва да бъдат обсъждани поддържаните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По отношение на останалите въпроси, които отговорят на изискването за значимост за делото:
Не е налице поддържаното от банката-частен касатор основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по първите два процесуалноправни въпроса, свързани с правомощията на въззивната инстанция при разглеждане на частните жалби. Съгласно указанията по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посоченото основание би било налице, когато разглеждането на въпроса допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, с оглед изменения в законодателството и обществените условия или когато законите са непълни, неясни или противоречиви и е необходимо да се създаде съдебна практика по прилагането им или да се осъвремени вече създадената такава практика предвид настъпили в законодателството или обществените условия промени. Тези предпоставки в случая не са налице. Правната уредба на производството по разглеждане на частните жалби, съдържаща се в чл. 278 ГПК, която е идентична с правната уредба по отменения Граждански процесуален кодекс /чл. 217/, е напълно ясна и не поражда необходимост от тълкуване. Освен това, по прилагането на същата е създадена многобройна и непротиворечива съдебна практика /изцяло съобразена и в обжалвания акт/, в която последователно се застъпва становището, че при разглеждане на частните жалби въззивният съд действа като съд по същество – той решава сам поставения пред него въпрос, като е длъжен да се произнесе по всички факти, обуславящи издаването на обжалвания акт, по които е следвало да се произнесе и първоинстанционният съд, а не е обвързан само от оплакването в частната жалба. С оглед на това, не може да се приеме, че решаването на посочените два въпроса би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
На последно място, касационното обжалване не следва да бъде допуснато и по въпроса за това, каква информация трябва да съдържат счетоводните книги на банката, за да се счете, че заявеното вземане е индивидуализирано и че е удостоверена неговата изпълняемост. От една страна, не може да се приеме за доказано твърдението на заявителя, че обжалваното определение противоречи на представените актове на ВКС предвид липсата на идентичност между разглежданите случаи, обусловена от разликата в данните относно заявеното вземане, отразени в извлеченията от счетоводните книги, които са били предмет на преценка по всяко от делата. От друга страна, по посочения въпрос не е осъществено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Конкретен отговор на същия е даден в поредица определения на ВКС, като например – определение № 635 от 01.09.2010 г. по ч. т. д. № 840/2009 г. на ІІ т. о.; определение № 637 от 02.09.2010 г. по ч. т. д. № 746/2009 г. на ІІ т. о.; определение № 746 от 03.11.2010 г. по ч. т. д. № 409/2010 г. на ІІ т. о. В цитираната практика е застъпено становището, което е възприето и в мотивите на атакуваното въззивно определение, че извлеченията от счетоводните книги трябва да удостоверяват задължението на кредитополучателя към банката – данни за договора за кредит и за движението на погасяването му, както и да съдържат данни, откога длъжникът е изпаднал в забава при погасяването на две и повече вноски, за да се счете, че се е сбъднало условието за автоматичната предсрочна изискуемост на кредита, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван; кои и колко месечни вноски не е платил в посочените от договора срокове.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от частния касатор основания за допускане на касационното обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение 404 от 16.07.2010 г. по в. ч. т. д. № 154/2010 г. на С. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: