О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
София,11.03.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 19/2010
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “С” Е. , гр. П. против определение № 918 от 03.11.2009 г. по ч. гр. д. № 906/2009 г. на Плевенски окръжен съд. С обжалвания акт е потвърдено разпореждане на Плевенски районен съд, обективирано в заповед № 2* от 02.07.2009 г. по ч. гр. д. № 3679/2009 г., с което е постановено незабавно изпълнение на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК – запис на заповед от 02.08.2007 г.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Приложено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по частната касационна жалба – “Т” ЕАД, гр. С. не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Въззивното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 273, ал. 3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от Плевенски районен съд разпореждане за незабавно изпълнение на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК, не прегражда развитието на делото и следователно не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Определението по допускане на незабавно изпълнение няма отношение към развитието на делото, а към изпълнението на присъденото по това дело вземане. Поради това то не
е от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2, с които „се дава разрешение по същество на други производства”. Такъв характер имат само определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на самото съдебно производство.
С оглед изложените съображения, настоящият състав се присъединява към преобладаващото в Търговска колегия на Върховен касационен съд становище по въпроса за недопустимостта на касационното обжалване на определенията по чл. 419 ГПК, изоставяйки застъпваното досега свое становище, като приема че посочените определения не попадат в обхвата на определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК. Ето защо, счита, че подадената частна касационна жалба е недопустима и не следва да бъде разгледана по същество.
Доколкото с настоящото определение само се констатира факта, че е обжалван акт, който не подлежи на касационен контрол, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, същото е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от “С” Е. , гр. П. частна касационна жалба против определение № 918 от 03.11.2009 г. по ч. гр. д. № 906/2009 г. на Плевенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: