4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
С., 09.04.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 663/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 212 от 07.12.2010 г. по в. т. д. № 413/2010 г. на Варненски апелативен съд, с което, след частична отмяна на постановеното от Добрички окръжен съд решение № 69 от 13.05.2010 г. по т. д. № 241/2009 г., изцяло е уважен предявеният от Е. Д. Т. от [населено място] срещу дружеството-застраховател пряк иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ за сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия баща Д. В. Т., настъпила в резултат от пътно-транспортно произшествие на 09.07.2005 г., като върху тази сума е присъдена и законна лихва, считано от 21.10.2009 г. до окончателното й изплащане.
К. моли за отмяна на въззивното решение като неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Счита присъденото на ищеца обезщетение за прекомерно и несъответстващо на претърпените от него страдания и на възприетите в практиката на ВКС обективни критерии за този вид обезщетения. Изразява несъгласие и с извода на решаващия състав за липса на съпричиняване от страна на починалия, като твърди, че с поведението си същият е допринесъл съществено за настъпване на вредите. Оплакването за неправилност на обжалвания акт е обосновано и с прилагането на българското материално право, вместо правото на страната, в която е причинено увреждането, т. е. румънското право, което според касатора е приложимото право съгласно чл. 116 КМЧП.
С твърдението за съществуващо противоречие в практиката на съдилищата, в т. ч. и на ВКС, при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди и необходимостта от преодоляването му – особено по отношение обезщетенията при смърт на пострадалото лице, касаторът моли за допускане на касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците по касация – Е. Д. Т. от [населено място], А. П. П. от [населено място], К. В. П. и Д. П. П., двамата от [населено място] – не заявяват становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да уважи изцяло предявения от Е. Д. Т. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./, след частична отмяна на постановеното от Добрички окръжен съд решение по т. д. № 241/2009 г., въззивният съд, въз основа на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и съобразявайки влязлата в сила присъда № 651/21.12.2006 г. по н. д.№ 83/2006 г. на Съда в [населено място], Република Румъния, призната с решение № 82 от 10.10.2008 г. по ч. н. д. № 243/2008 г. на Добрички окръжен съд, е приел, че са осъществени предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вредите, причинени от виновния за процесното пътно-транспортно произшествие водач П. Д. П., застрахован при [фирма] по системата „Зелена карта”. По-конкретно, за доказани са преценени всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, предвидени в чл. 45 ЗЗД – виновно и противоправно поведение на застрахования водач, изразяващо се в управление на мотоциклет в пияно състояние и при нарушение на правилата за движение; вредоносен резултат – настъпила смърт на пътуващия с него Д. В. Т. /баща на ищеца/ и причинна връзка между деянието и вредите. Като неоснователно решаващият състав е счел направеното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредите от страна на починалото лице, като е посочил, че при конкретния механизъм на ПТП и получените травми /фрактура на гръдната и ребрените кости/ непоставянето на предпазна каска не би могло да осуети или ограничи вредите. Фактът, че починалият е бил в пияно състояние, сам по себе си, също е преценен като недопринасящ за произшествието, тъй като липсва причинна връзка между това състояние на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. При решаването на спора въззивната инстанция е приела за приложимо българското материално право, а не чуждото /румънското/ право, в какъвто смисъл е поддържано от застрахователя, като е аргументирала становището си с разпоредбите на чл. 105, ал. 2 и чл. 116 КМЧП.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Макар и значим за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поставеният въпрос за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди не може да се счете за такъв, чието решаване ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/. Отсъствието на посоченото основание за достъп до касация произтича от обстоятелството, че по същия е налице задължителна съдебна практика. Конкретни указания по тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД са дадени в Постановление № 4 от 1968г., които указания не са изгубили своето значение и понастоящем. Освен това, по приложимостта на посочената норма вече е създадена и практика по новия процесуален ред на чл. 290 ГПК, имаща задължителен за долустоящите съдилища характер. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че разликата в присъжданите от съдилищата /в т. ч. и от ВКС/ размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която установява справедливостта като единствен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Именно наличието на тази задължителна съдебна практика, която в конкретния случай е съобразена при постановяване на атакуваното въззивно решение, налага извода, че не е налице и условието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 212 от 07.12.2010 г. по в. т. д. № 413/2010 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: