4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 927
С.,22.11.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 796/2011
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Г. С. от [населено място] против определение № 176 от 10.08.2011 г. по ч. гр. д. № 201/2011 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено протоколно определение от съдебно заседание на 13.07.2011 г. по гр.д. № 588/2010 г. С първоинстанционния акт е оставена без уважение молбата на Н. Г. С. по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на срока за изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса по подадената от нея въззивна жалба срещу решение № 30 от 28.04.2011 г. по посоченото дело.
Частната касаторка моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че не е налице особено непредвидено обстоятелство за пропускането на срока, като счита същият за несъответстващ на медицинските данни, съдържащи се в представения болничен лист. Поддържа, че доколкото не разполага с необходимите специални знания, съдът не е в компетентен да преценява дали констатираното в медицинския документ заболяване е тежко и като такова препятства извършването на пропуснатото процесуално действие.
Като значими за делото въпроси, с които е обосновано допускането на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: 1. Кога следва да се приеме, че обстоятелството, станало причина за пропускането на срок за извършване на процесуално действие, е особено непредвидено обстоятелство, което страната не може да преодолее и 2. Ако особеното непредвидено обстоятелство е внезапно заболяване на страната, може ли съдът да прави преценка според диагнозата, поставена от медицинско лице, дали състоянието е „тежко”. По отношение на първия въпрос се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС и че е решаван противоречиво от съдилищата, а по отношение на втория въпрос – че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В подкрепа на твърдението за противоречие с практиката частната касаторка се позовава на определение № 106 от 17.12.1984 г. по ч. гр. д. № 1141/84 г. на ВС, ІІ г. о.; решение № 3565 от 21.12.1979 г. по гр. д. № 2925/79 г. на ВС, ІІ г. о. и определение № 954 от 29.01.2007 г. по адм. д. № 8194/2004 г. на ВАС.
Ответникът по частната касационна жалба – М. Д. Ч. от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне в сила на атакувания съдебен акт по съображения, подробно развити в писмен отговор от 11.10.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е отказано възстановяване на срока за изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса по депозираната от частната касаторка въззивна жалба срещу решение № 30 от 28.04.2011 г. по гр.д. № 588/2010 г. на Сливенски окръжен съд, въззивният съд е приел, че от представените по делото доказателства не се установява наличието на предпоставките по чл. 64, ал. 2 ГПК. Изразено е разбирането, че молбата за възстановяване на пропуснат срок може да бъде уважена само при доказано такова непредвидимо, внезапно, тежко заболяване, което не е позволило на жалбоподателката да намери друга възможност да внесе указаната й такса. Според съдебния състав, съгласно представения болничен лист, заболяването на въззивницата „вирусна инфекция”, макар да е внезапно, не може да бъде определено като „тежко”, с оглед предписания й домашен режим на лечение. Като допълнителен аргумент в тази насока е посочено, че страната е имала процесуален представител по делото и че същият е разполагал и с други процесуални възможности, в т. ч. и подаване на молба за продължаване на определения от съда срок.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставеният от частната касаторка въпрос, свързан с преценката на съда относно тежестта на заболяването, не може да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като по отношение на него не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обуславящ изхода на делото. Освен поради извода, че заболяването на лицето не може да бъде определено като „тежко”, въззивният съд е приел, че то не е препятствало организирането на защитата на страната и поради това факта, че същата е имало и процесуален представител по делото, който е могъл да предприеме необходимите процесуални действия. Следователно, така поставеният въпрос не е единственият, обуславящ отхвърлянето на молбата.
Макар по отношение на другия въпрос изискването за значимост да е налице, касационното обжалване отново не следва да бъде допуснато поради отсъствие на допълнителните предпоставки, относими към поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В случая не е налице твърдяното противоречие на въззивното определение с представените два акта, постановени от Върховния съд, тъй като същите касаят хипотези, различни от настоящата – във всеки от тези актове обстоятелството, на което се е позовала страната е друго, а не заболяване. В определението обстоятелството е несвоевременно предаване на призовката от получателя й на адресата, а в решението обстоятелството е, че в съобщението до страната за постановеното решение не са посочени всички негови части. Ето защо, не може да се счете, че представената практика е относима към поставения като значим за конкретното дело въпрос.
Що се отнася до определението на ВАС, същото изобщо не подлежи на обсъждане, тъй като не представлява релевантна за основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК практика, съгласно задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед всички изложени съображения, настоящият състав счита, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 176 от 10.08.2011 г. по ч. гр. д. № 201/2011 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: