6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
София,01.07.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1775/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 54 от 27.02.20143 г. по в. т. д. № 779/2013 г. на Варненски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Разградски окръжен съд решение № 42 от 08.08.2013г. по т. д. № 29/2013 г., дружеството-касатор е обявено в неплатежоспособност с начална дата 27.01.2012 г., като е открито производство по несъстоятелност на същото по реда на чл. 630, ал. 1 ТЗ.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че в резултат на необсъждане в цялост на събраните по делото доказателства и неправилна интерпретация на фактите и данните от заключението на експертизата, решаващият състав е стигнал до погрешен извод относно състоянието на неплатежоспособност на дружеството-длъжник и относно началната дата на неплатежоспособността. Според касатора, при преценката на икономическото му състояние въззивната инстанция не само не е взела предвид всички коефициенти за ликвидност, а е допуснала и нарушение на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ, тъй като не е установила факти, които са могли да настъпят в периода след постановяване на първоинстанционното решение и биха били от значение за решаването на спора и не е събрала служебно доказателства за тях. Като такъв факт в касационната жалба е посочено погасяването на задължението на дружеството към основния му кредитор [фирма].
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и които са решавани противоречиво от съдилищата. „1. Неплатежоспособността и началната дата на неплатежоспособност се определя само и единствено на база влошените икономически показатели (коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност) или е необходимо да се вземе предвид и моментът на обективното спиране на плащанията на изискуеми парични задължения; 2. Относими ли са коефициентите за финансова автономност и финансова задлъжнялост при констатиране на обективното състояние неплатежоспособност и определяне началната дата на неплатежоспособност; 3. Може ли съдът да определи началната дата на неплатежоспособност към момент, в който дружеството редовно изпълнява паричните си задължения или макар да е имало закъснения в определени периоди към момента на съдебното производство пред съответната инстанция е уредил основното си задължение, което по размер надхвърля два пъти всички останали задължения на дружеството; 4. С какви доказателствени средства се установява икономическото и финансово състояние на длъжника към конкретна дата, в частност фактическата невъзможност за плащане, както и дали са налице материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност към тази дата, на база на които съдът може да направи обоснован извод за трайно състояние на неплатежоспособност на длъжника и да определи началната дата; 5. Допустимо ли е въззивната инстанция, след като не разполага със специални за целта икономически знания, да се произнася по въпрос коя е началната дата на неплатежоспособността, ако от представената счетоводна експертиза и материалите по делото не може да се направи извод, от кой момент длъжникът е в трайна невъзможност да изпълнява изискуемите си парични задължения”.
Като доказващи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът посочва: Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС; решение № 64 от 23.03.2010 г. по т. д. № 959/2009 г. на ІІ т. о.; решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д. №[ЕИК] г. на І т.о .; решение № 115 от 25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г. на ІІ т. о.; решение № 275 от 13.04.2006 г. по т. д. № 26/2006 г. на І т. о. и определение № 408 от 13.06.2013 г. по т. д. № 1819/2013 г. на ІІ т. о. Твърдението за противоречие в съдебната практика е подкрепено с решение № Н-4 от 23.03.2010 г. по т. д. № 3082/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – „Консорцио Кооперативо В. Т.” – Италия – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в указания от съда срок и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение, с което молбата на „Консорцио Кооперативо В. Т.” – Италия за откриване производство по несъстоятелност на [фирма], [населено място] е отхвърлена с единствения мотив, че кредиторът има непарично, а не парично вземане към длъжника, въззивният съд е приел, че така обоснован, изводът за отсъствие на предпоставките на чл. 608 ТЗ е неправилен, тъй като не е съобразено обстоятелството, че молбата по чл. 625 ТЗ е подадена след влизане в сила на изменението на чл. 608 ТЗ (ДВ бр. 20/28.02.2013 г.), според което основанията за състоянието на неплатежоспособност са значително разширени в сравнение с предишната нормативна уредба, като паричното вземане може и да не е поето пряко по търговската сделка, а да възникне като закономерна последица с оглед развитието на конкретното договорно правоотношение. Именно такъв, според решаващия състав, е и настоящият случай, предвид безспорния факт на сключени между страните три търговски сделки – договори за продажба на тютюн, влязло в сила съдебно решение, с което е уважен предявен от молителя „Консорцио Кооперативо В. Т.” – Италия срещу длъжника [фирма], [населено място] частичен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за реално предаване на 48 000 кг тютюн, но в хода на принудителното изпълнение е осъществена хипотезата на чл. 521 ГПК за превръщане на непаричното вземане в парично с постановление на съдебния изпълнител за определяне равностойността на липсващата стока. Отделно от това е отчетено и обстоятелството, че в молбата на кредитора е посочено и друго парично задължение – присъдените в негова пола съдебни разноски в размер на сумата 45 847.60 лв., което също е възникнало поради неизпълнението на сключените търговски сделки при реализиране на защитата на кредитора по исков ред.
На база приетото без да е оспорено от страните заключение на икономическата експертиза въззивният съд е преценил за доказано, че длъжникът е изпаднал в трайно състояние на неплатежоспособност. Този извод е направен с оглед посочените от вещото лице коефициенти на ликвидност, които клонят към „нула”, като за изследвания 3-годишен период коефициентът за обща ликвидност е намалял от 0.27 през 2010 г. до 0.08 към 30.04.2013 г. Освен това, решаващият състав е съобразил, че краткотрайните активи на длъжника на стойност 504 х. лв. не са достатъчни, за да покрият краткосрочните му задължения от 4 003 х. лв., в които, по счетоводни данни на самия длъжник, се включват и такива по кредитно правоотношение с [фирма] (2 236 х. лв.), към ищеца, както и публично-правни задължения към държавата и общините, като плащанията към финансовата институция са преустановени на 27.01.2012 г., към персонала и социалното осигуряване – през м. април 2011 г., а към ищеца – след 28.02.2011 г. Въззивният съд е отчел, че понастоящем длъжникът не е спрял всички плащания, но прави само минимално необходимите такива – за охрана на имуществото, за ел. енергия и счетоводна дейност. Именно датата 27.01.2012 г., на която са спрени плащанията към [фирма] е прита и за начална дата на неплатежоспособността по съображения, че това е най-значителното по размер текущо задължение, обезпечено с ипотека върху притежаваните от длъжника Д., необходими за извършване на търговската му дейност и поради това то в най-висока степен и обективно илюстрира липсата на възможност за обслужване на краткосрочните задължения на длъжника.
Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставените от касатора въпроси, които са свързани с предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност и с доказването на същите, са значими за изхода на конкретното дело, но по отношение на същите не са осъществени поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Не може да се счете, че в случая е налице отклонение от трайната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК и имаща поради това задължителен за долустоящите съдилища характер. Изводът на решаващия състав, че длъжникът е в трайна невъзможност да изпълнява изискуемите задължения към своите кредитори, е направен на база събраните по делото доказателства и преди всичко въз основа на данните от заключението на допуснатата в първоинстанционното производство експертиза, в което е установено категорично, че и за трите изследвани години (2010г., 2011г. и 2012г.) всички показатели за ликвидност, автономност и задлъжнялост са под приетите за нормални в практиката. Освен това, решаващият състав е взел предвид и другите значими за преценката за неплатежоспособност и за определяне на нейната начална дата обстоятелства, каквито са размерът на изискуемите вземания, стойността на притежаваните от длъжника активи, обслужването на задълженията му. Следователно, касае се за изводи, които са формирани въз основа на извършената от съда преценка на фактите и доказателствата. Именно поради това, правилността на тази преценка не може да бъде проверявана в настоящото производство и да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като тя е предмет на самия касационен контрол, в какъвто смисъл са изричните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Неоснователно е твърдението на касатора и за противоречие с представената от него практика по приложението на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ. Доколкото в хода на въззивното производство същият изобщо не е релевирал доводи и възражения във връзка с установеното от заключението на икономическата експертиза, нито е твърдял, че след постановяване на първоинстанционния акт са настъпили факти, които следва да бъдат съобразени при преценката на неговото икономическо състояние (такъв факт – плащане на задължението към [фирма] се твърди за първи път в касационната жалба) за въззивния съд не е съществувало основание да предприеме действия за служебно събиране на доказателства. Поради това, не може да се счете, че е налице отклонение от решение № 199 от 08.11.2013 г. по т. д. № 1819/2013 г. на ІІ т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК след допускане на касационното обжалване с представеното от касатора определение № 408 от 13.06.2013 г. по същото дело.
С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 54 от 27.02.20143 г. по в. т. д. № 779/2013 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: