3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
С., 17.01.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на дванадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 943/2011 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. В. В. от [населено място] против определение № 656 от 04.10.2011 г. по ч. т. д. № 585/2011 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото лице частна касационна жалба срещу определение № 1059 от 26.04.2011г. по ч. т. д. № 382/2011 г. на Бургаски окръжен съд.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение, като излага подробни съображения за неправилно приложение на разпоредбата на § 25 от ПЗР на ГПК, както и срещу извода на съда за търговския характер на делото.
Ответникът по частната жалба – Б. Л. Х. от [населено място] – оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 02.12.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от П. В. В. от [населено място] частна касационна жалба, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че атакуваното с нея определение не подлежи на касационен контрол с оглед цената на вземането – 10 000 лв., която е под прага за обжалваемост, установен в разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК след изменението й в ДВ, бр. 100/21.12.2010 г., приложима към настоящото производство предвид датата на образуването му /постъпването на частната касационна жалба в съда/ – 17.05.2011 г.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивното изискване на чл. 280, ал. 2 ГПК, като са съобразени релевантните за това обстоятелства – размерът на вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК и датата на подаване на частната касационна жалба, определяща приложимостта на новата редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК. Неоснователно в тази връзка е позоваването от страна на частния жалбоподател на разпоредбата на § 25 от ПЗР от ЗИДГПК /ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./, предвиждаща, че висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Под „висящо производство” следва да се разбира производството по делото пред съответната инстанция, а не производството по делото въобще. Този извод следва категорично от логическото тълкуване на преходните и заключителни разпоредби, приети с ГПК и с всички останали закони за изменението и допълнението му. Следователно, настоящата редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК, допускаща касационен контрол върху въззивните решения по търговски дела само за искове с цена над 10 000 лв., е приложима за касационните производства, които са образувани след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ, бр. 100/2010 г./, т. е. от датата на обнародването му – 21.12.2010 г., както правилно е прието и в атакуваното определение.
Не може да бъде споделено и поддържаното от частния жалбоподател становище, че в случая допустимостта на касационното обжалване следва да бъде преценявана с оглед цената на иска за гражданските дела – 5 000 лв., тъй като се касае за гражданско, а не за търговско дело, доколкото страните по него са физически лица. Поради това, че заявеното вземане, предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение, произтича от търговска сделка /от категорията на т. н. абсолютни търговски сделки/ – запис на заповед /чл. 1, т. 8 ТЗ/, то и образуваното въз основа на заявлението по чл. 417 ГПК дело също има характер на „търговско” дело и поради това релевантна за преценката относно допустимостта на касационния контрол е предвидената в чл. 280, ал. 2 ГПК цена на иска за търговските дела – 10 000 лв., а не тази за гражданските дела – 5 000 лв.
Неоснователно е и оплакването на частния жалбоподател, че в атакуваното определение първият тричленен състав не се е произнесъл по присъдените в полза на ответника разноски за производството пред Бургаски окръжен съд. Недопустимостта на касационния контрол се отнася за цялото обжалвано въззивно определение, включително и за частта му досежно присъдените разноски. Изразеното в тази връзка разбиране, че в частта за разноските актът подлежи на самостоятелно обжалване, е в пряко противоречие с действащата процесуална уредба.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, частният касатор следва да заплати на ответника направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв., заплащането на които е доказано от представената фактура № 215 от 30.11.2011 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 656 от 04.10.2011 г. по ч. т. д. № 585/2011 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ОСЪЖДА П. В. В. от [населено място] да заплати на Б. Л. Х. от [населено място] направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: