4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
София, 07.04.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1977/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. К. от [населено място], [община] против решение № 31 от 29.01.2014 г. по в. т. д. № 1336/2013 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Казанлъшки районен съд решение № 319 от 24.06.2013 г. по гр. д. № 880/2013 г. С първоинстанционния акт са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу касатора положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземания по договор за ипотечен кредит от 26.02.2008 г. в размер на сумите: 18 568.40 лв. – главница; 3 558.14 лв. – договорна лихва за периода от 07.02.2011 г. до 12.09.2012 г.; 2 307.99 лв. – лихва за забава от 07.03.2011 г. до 12.09.2012 г.; законна лихва върху главницата, считано от 12.09.2012 г. до изплащането й и 84.86 лв. – заемни такси, които вземания са обективирани в заповед за изпълнение № 1537 и изпълнителен лист от 13.09.2012 г., издадени по ч. гр. д. № 2260/2012 г. на Казанлъшки районен съд.
К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд за дължимост на процесните суми, в т. ч. и за предсрочна изискуемост на вземането за възнаградителна лихва върху сумата на отпуснатия кредит с твърдението, че такава се дължи само за уговорения срок на договора, но не и при предсрочна изискуемост на главницата. В касационната жалба е релевирано изрично оплакване и по отношение приетото от решаващия състав, че не е допуснато нарушение на чл. 142 ГПК във връзка с отлагане на съдебното заседание от 24.06.2013 г. поради невъзможност на ответника и неговия пълномощник за явяване в същото.
Като значим за допускането на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „При настъпила предсрочна изискуемост на главницата по договор за паричен кредит, настъпва ли предсрочна изискуемост и на вземанията за възнаградителни лихви и такси, включени в непадежиралите и предсрочно изискуеми анюитетни вноски”. Според касатора, този въпрос е решен в противоречие с трайно установената практика на съдилищата – решение № 99 от 01.02.2013 г. по т. д. № 610/2011 г. на ВКС, І т. о. и определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010г. на ВКС, ІІ т. о.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл. 280 ГПК, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 09.05.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу И. С. К. от [населено място], [община] положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземания по договор за ипотечен кредит от 26.02.2008 г., решаващият състав е преценил като неоснователно единственото заявено във въззивната жалба оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на чл. 142, ал. 2 ГПК по съображения, че молбата за отлагане разглеждането на делото в съдебно заседание на 24.06.2013 г. е постъпила след приключване на същото (в 9.39 часа), а освен това представените с нея доказателства – два броя фактури не доказват наличието на препятствие за явяването на страната, което тя не е могла да отстрани. Същият извод е направен и по отношение възможността за явяване на упълномощения от ответника адвокат, с оглед представената резервация на самолетен билет, тъй като от нея се установява, че ответникът е разполагал с достатъчно време (10 дни) да подаде молба за отлагане на делото или да упълномощи друг представител.
Поради липса на изрични доводи по съществото на правния спор, въз основа на ангажираните доказателства, в т. ч. и на заключението на счетоводната експертиза, въззивният съд е приел, че претендираните от ищцовата банка вземания са дължими. С оглед безспорния факт, че ответникът е преустановил погасяването на задълженията си по сключения договор за кредит от 26.02.2008 г. и предвид изричната клауза на чл. 20.2 от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на банката, решаващият състав е счел за автоматично настъпила предсрочната изискуемост на същия, като до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред целият остатък от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 пункта.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Поставеният от касатора въпрос отговаря на общото изискване да е обуславящ изхода на делото. По отношение на него е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото този въпрос е решен в противоречие със задължителната съдебна практика. Като релевантна за случая, обаче, следва да бъде преценена не посочената от касатора практика (решение по чл. 290 ГПК и определение по чл. 274, ал. 3 ГПК), а постановеното след образуване на настоящото производство и имащо задължителен за всички съдилища характер Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС – т. 18.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 31 от 29.01.2014 г. по в. т. д. № 1336/2013 г. на Старозагорски окръжен съд.
УКАЗВА на И. С. К. от [населено място], [община], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 490.38 лв.
При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: