4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
София,02.06.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1538/2014
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 250 от 27.01.2014г. по ч. гр. д. № 3769/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено постановеното от Софийски градски съд, І-12 състав по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК определение от 22.08.2013 г. по гр. д. № 6825/2013 г. в частта, с която Г. П. З. и В. А. Д. (ищци по предявените искове по чл. 226, ал. 1 КЗ) са осъдени да заплатят на застрахователното дружество направените в производството разноски над сумата 150 лв. до пълния присъден размер от 7 300 лв.
Частният касатор моли за отмяна на въззивното определение като неправилно поради допуснато нарушение на процесуалния закон Изразява несъгласие с размера на присъдените му разноски за юрисконсултско възнаграждение – 150 лв., като счита, че същият е в противоречие с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, от Наредба № 1 от 09.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която изрично регламентира минималните размери на възнаграждението, дължимо по граждански дела, като отчита единствено и само имуществения интерес по делото и не предпоставя присъждането на посочените в нея размери от броя на извършените от страната процесуални действия, както неправилно е приела въззивната инстанция.
Като обуславящ допускането на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „Разполага ли с възможност съдът на преценка да намали размера на дължимото по чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на ответника възнаграждение под нормативно установения за това минимум, когато делото е прекратено преди разглеждане на спора по същество в открито съдебно заседание”. Според частния касатор, този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд, обективирана в: определение № 34 от 17.01.2014 г. по ч. гр. д. № 6312/2013 г. на І г. о.; определение № 461 от 01.07.2013 г. по ч. т. д. № 1701/2013 г. на ІІ т. о.; определение № 25 от 04.03.2009 г. по т. д. № 638/2008 г. на ІІ т. о. и определение № 66 от 15.02.2012 г. по гр. д. № 771/2011 г. на І г. о.
Ответниците по частната касационна жалба – Г. П. З. и В. А. Д., двамата от [населено място] – оспорват същата и молят за недопускането й до касационно разглеждане, респ. за оставянето й без уважение, по съображения в писмен отговор от 07.05.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да отмени определението на Софийски градски съд в частта, с която ищците по предявените искове по чл. 226, ал. 1 КЗ Г. П. З. и В. А. са осъдени да заплатят на ответника [фирма], [населено място] разноски за юрисконсултско възнаграждение за сумата над 150 лв. до пълния присъден от първата инстанция размер 7 300 лв., въззивният съд е преценил, че в хипотезата на оттегляне на иска преди провеждане на първото съдебно заседание, каквато именно е настоящата, не е налице защита пред една съдебна инстанция, а извършване само на определени правни действия (в случая само изготвяне на отговор на исковата молба), поради което разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. е неприложима и дължимото на ответника възнаграждение следва да бъде определено съгласно § 1 от ДР на същата наредба по аналогия с разпоредбата на чл. 11 от нея. Според съдебния състав, посоченият в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимален размер на дължимото възнаграждение при защита по граждански дела пред една инстанция, е минималният дължим размер за всички процесуални действия, които ще се осъществят при нормално развитие на производството до приключването му със съдебно решение, включително целия процес по събиране на доказателствата, докато в случая производството е прекратено поради оттегляне на исковете още преди насрочване на първото по делото заседание и преди извършване на каквито и да било процесуални действия по събиране на доказателства.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставеният от частния касатор въпрос е значим за изхода на конкретния правен спор, но по отношение на него не е осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. От представените с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдебни актове характер на задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, съобразно указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС, има единствено определение № 34 от 17.01.2014 г. по ч. гр. д. № 6312/2013 г. на І г. о. Същото обаче не доказва твърдяното от частния касатор противоречие на обжалвания акт със задължителната практика на ВКС. Видно от мотивите на посоченото определение, с него е даден отговор на въпрос, който е напълно различен от поставения в настоящото производство въпрос и това е въпросът за обвързаността на съда при извършваната преценка по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение от предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения ограничение или може да намали възнаграждението под предвидения в същата наредба размер. Следователно, доколкото не касае въпорса за размера на дължимите на ответника разноски при прекратяване на делото преди насрочването му в съдебно заседание, това определение се явява неотносима към настоящия случай практика.
Що се отнася до останалите три определения, същите не подлежат на обсъждане, тъй като не представляват задължителна съдебна практика съгласно разясненията по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По-конкретно: определение № 461 от 01.07.2013 г. по ч. т. д. № 1701/2013 г. на ІІ т. о. не съдържа „решаване” на правен въпрос, предвид обстоятелството, че с него не е допуснато касационно обжалване, а другите две определения (определение № 25 от 04.03.2009 г. по т. д. № 638/2008 г. на ІІ т. о. и определение № 66 от 15.02.2012 г. по гр. д. № 771/2011 г. на І г. о.) са постановени по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК от състави на ВКС.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 250 от 27.01.2014г. по ч. гр. д. № 3769/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: