4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 729
София,17.11.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 3311/2014 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ЗД [фирма], [населено място] против определение № 1572 от 30.06.2014 г. по ч. гр. д. № 2361/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-10 състав определение от 08.05.2014 г. по гр. д. № 3305/2014 г. С първоинстанционния акт е прекратено производството по делото, образувано по предявен от ЗД [фирма], [населено място] срещу Г. К. Г. от [населено място], [община] бряг регресен иск за сумата 100 000 лв., претендирана като дължимо обезщетение по предявен от наследниците на лицето Г. Г., починало при пътно-транспортно произшествие от 12.08.2011 г.
Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Твърди, че съдът неоснователно е отказал да му предостави възможност да поправи допуснатата техническа грешка в исковата молба, с която е предявен обратен иск срещу виновния за процесното пътно-транспортно произшествие водач, изразяваща се в това, че като ответник по този иск е посочено починалото при произшествието лице Г. К. Г. вместо делинквентът К. Т. Г.. Счита, че поправянето на тази грешка следва да бъде извършено чрез отмяна на първоинстанционния акт.
Като релевантни за делото и обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени въпросите: „1. При допусната техническа грешка в изписването името на ответника (което може да се установи и от обстоятелствената част на исковата молба, като изрично е посочено, че се цели завеждане на обратен иск срещу делинквента, а не срещу починалия пострадал, който е посочен погрешно като ответник; в обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че Г. Г. е починал, а същевременно това лице е посочено и като ответник, като очевидно се касае за грешка, а не преднамерено предявен иск срещу това лице) явява ли се недопустима исковата молба, ако погрешно изписаният ответник е починал преди завеждане на иска, но ответникът, който ищецът е искал да посочи, е жив; 2. Ако съдът установи, че посоченият в исковата молба като ответник е починало лице, следва да прекрати делото незабавно или делото се прекратява след като на ищеца се даде възможност за становище”. По отношение на тези въпроси се твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като „приносът в тълкуването ще осигури разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите в други сходни случаи и ще създаде правило, което ясно ще очертае задълженията на съдилищата при недопустими искове относно поредността на правните действия, които да извършват при установен порок, касаещ допустимостта на производството извън хипотезата на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК”.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по предявен от ЗД [фирма], [населено място] срещу Г. К. Г. от [населено място], [община] бряг иск за сумата 100 000 лв., въззивният съд е споделил извода на първата инстанция за недопустимост на същото поради обстоятелството, че е образувано срещу неправосубектна страна – срещу лице, което е починало преди подаването на исковата молба и поради това е невъзможно конституирането на правоприемниците му по реда на чл. 227 ГПК. Като неоснователно е счетено становището на ищеца, че допуснатата от него техническа грешка при посочване на ответника по иска може да бъде поправена по реда на обжалване на прекратителното определение.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, независимо от обуславящия характер на поставените от частния касатор въпроси. Напълно достатъчна причина за недопускане на касационния контрол е обстоятелството, че единственото поддържано основание – това по чл. 280, ал. 1, т. 3 – не е надлежно заявено. Съгласно задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото формират едно общо основание за допускане на касационното обжалване. Твърдението на частния касатор, че произнасянето по поставените от него въпроси „ще осигури разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите” сочи на извода, че в случая е заявено само част от основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което е достатъчно за недопускане на касационния контрол и освобождава касационната инстанция от задължението за обсъждане на неговото наличие.
Отделно от това, дори и при надлежно заявяване, не би могло да се счете, че са осъществени предпоставките на посоченото основание. Процесуалните норми, относими към задълженията на съда служебно да следи за допустимостта на образуваното пред него производство във всеки един момент от развитието му, са напълно ясни и не пораждат необходимост да бъдат тълкувани с цел точното им прилагане. Единна и непротиворечива е и създадената в тази насока съдебна практика, според която при констатация, че ответникът е починал преди завеждане на иска, производството подлежи на прекратяване като недопустимо поради липса на надлежна страна. Що се отнася до хипотезата на допусната техническа грешка при изписване името на ответника, преценката за това винаги е конкретна с оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, като правилността й обаче е въпрос, който не може да бъде обсъждан във връзка с допускането на касационния контрол.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1572 от 30.06.2014 г. по ч. гр. д. № 2361/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: