5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 714
София, 11.12.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 605/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 2422 от 21.11.2013 г. по в. гр. д. № 2037/2013 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1703 от 12.04.2013 г. по гр. д. № 21188/2011 г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от дружеството-касатор срещу [фирма], [населено място] (понастоящем [фирма]) частичен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 20 100 лв., част от сумата 250 000 лв., представляваща недължимо платена стойност на електроенергия за обект кл. № [ЕГН] за периода от 09.05.2005 г. до 15.03.2010 г., както и частичен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 5000 лв., част от сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за забава върху претендираната главница за периода от 09.05.2005 г. до 26.03.2010 г.
К. поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Според него, в нарушение на основните начала на гражданския процес, посочени в чл. 9 и чл. 10 ГПК – равенство на страните и установяване на истината, както и в противоречие с чл. 266, ал. 3 ГПК, решаващият състав е отказал да допусне поисканата във въззивната жалба техническа експертиза, необходима за доказване твърденията в исковата молба, че през процесния период доставената на ищцовото дружество електрическа енергия е по-малко количество от тази, която то е платило по издадените фактури. В касационната жалба са релевирани оплаквания и за неправилна преценка на събраните по делото доказателства с твърдението, че в резултат на това съдът е стигнал до неправилния извод за недоказаност на претенцията.
С доводите за допуснато нарушение на чл. 9, чл. 10 и чл. 266, ал. 3 ГПК касаторът аргументира и допускането на касационното обжалване, като счита, че във въззивното решение Варненски окръжен съд „се е произнесъл в противоречие с решения на Върховен касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК”. Като релевантна съдебна практика са посочени: решение № 315 от 07.12.2010 г. по гр. д. № 3555/2008 г. на ІV г. о. и решение № 788 от 27.04.2011 г. по гр. д. № 120/2010 г. на ІV г. о.
Ответникът – [фирма], [населено място] (с предишно наименование [фирма]) – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 19.02.2014 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът на [фирма], [населено място] за връщане на сумата 20 100 лв., част от сумата 250 000 лв., представляваща недължимо платена стойност на електроенергия за обект кл. № [ЕГН] за периода от 09.05.2005 г. до 15.03.2010 г., въззивният съд е приел за недоказано твърдението, че през посочения период ползваният от ищеца електромер е отчитал по-голямо от реално доставеното му количество електрическа енергия. Този извод е формиран въз основа на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, в т. ч. заключението на приетата в първоинстанционното производство техническа експертиза и показанията на разпитаните свидетели. По отношение направеното във въззивната жалба искане за допускане на нова техническа експертиза по въпроси, чието допускане не е било уважено от първата инстанция, решаващият състав е постановил изричен акт – определение № 2838 от 23.09.2013 г., в което е изложил подробни съображения в подкрепа на отказа да бъде назначена такава експертиза, приемайки четири от въпросите за неотносими към спора, доколкото касаят факти, осъществени след исковия период, а петият въпрос – за неотносим поради липса на методика за изчисляване стойността на надплатените (фактурирани, но непотребени) количества електрическа енергия през същия период. Поради неоснователността на главния иск, като неоснователна е отхвърлена и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният и/или процесуалноправен въпрос, с който се аргументира допускането на касационното обжалване, трябва да бъде посочен от самия касатор, като израз на диспозитивното начало на гражданския процес. Изрично е подчертано, че касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, нито от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
В случая касаторът не е изпълнил това свое задължение. В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се съдържа единствено оплакване за неправилност на обжалвания акт поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – недопускане на техническа експертиза, но не и конкретно формулиран въпрос, което е напълно достатъчно основание за недопускане на касационния контрол.
Независимо от това, дори и да се приеме, че изложението съдържа конкретен въпрос – този за приложението на чл. 9 и чл. 10 ГПК и че същият е релевантен за изхода на делото, касационното обжалване не би могло да бъде допуснато, тъй като не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Представените с изложението две решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, не доказват твърдяното противоречие със задължителната съдебна практика поради неотносимостта им към настоящия спор: Решение № 315 от 07.12.2010 г. по гр. д. № 3555/2008г. на ІV г. о. касае хипотезата на многократно оставяне на исковата молба без движение с указания за отстраняване нередовностите й, преценено от ВКС като накърняващо изискването за предоставяне равна възможност на страните за упражняване на правата им, а в решение № 788 от 27.04.2011 г. по гр. д. № 120/2010 г. на ІV г. о. е прието нарушение на чл. 10 ГПК поради обстоятелството, че доказателствата са събрани в единственото проведено по първоинстанционното дело съдебно заседание, за което страната не е била редовно призована и не е участвала, което е дало основание на касационната инстанция да счете отказа за повтаряне на извършените процесуални действия, в т. ч. и допускане на поисканата от въззивника експертиза, за нарушаващ разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК.
В настоящия случай, обаче, следва да се отчете, че причина за отказа да бъде допусната поисканата от въззивника експертиза е преценката на въззивния съд, че поставените въпроси са ирелевантни за спора – извод, който е подробно аргументиран както в постановеното в закрито заседание определение, така и впоследствие в проведеното по делото открито заседание. Така извършената преценка е изцяло в правораздавателна компетентност на въззивния съд като инстанция по съществото на спора, а нейната правилност може да бъде предмет на проверка само при вече допуснат касационен контрол, но е извън основанията за допускането му.
Поради изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника разноски за настоящото производство в размер на сумата 3600 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 26.08.2011 г. и фактура № 2146 от 17.01.2014 г., чието заплащане по банков път е удостоверено в представения отчет по сметка при „Първа Инвестиционна Банка” – София от 05.02.2014 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2422 от 21.11.2013 г. по в. гр. д. № 2037/2013 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], „В. Т.”-Г, разноски за настоящото дело в размер на сумата 3 600 (три хиляди и шестстотин) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: