3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 767
С.,05.12.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 113/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М. Нанова от [населено място] срещу решение № 215 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 547/2010г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Пернишки районен съд решение № 320 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 2160/2009 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен изцяло предявеният от касаторката срещу [фирма], Клон П. иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 02.10.2007 г. в размер на 10 000 лв.
Касаторката поддържа, че въззивното решение е неправилно като необосновано и постановено в противоречие със закона. Счита, че решаващият състав неоснователно е приел за недоказано наличието на сключен застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” между причинилия пътно-транспортното произшествие водач и ответния застраховател, като не е отчел липсата на оспорване на този факт от страна на самия застраховател, както и обстоятелството, че първоинстанционният съд е отхвърлил иска по съвсем различни съображения, а именно – липса на вина от страна на застрахования водач.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С оглед изложените обстоятелства и в съответствие с правомощията си по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав приема, че като релевантен за конкретното дело е поставен въпросът за приложението на чл. 140, чл. 146 и чл. 266 ГПК и по-конкретно – допустимо ли е искът да бъде отхвърлен поради недоказаност на факт, за който страните не са спорили и който не е обсъждан от първоинстанционния съд.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното становище. В депозирания по делото писмен отговор от 13.01.2011 г. са изложени съображения само по основателността на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди решението на Пернишки районен съд, с което е отхвърлен предявеният от А. М. Нанова от [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото на 02.10.2007 г. пътно-транспортно произшествие, въззивният съд, макар да не е споделил извода на първата инстанция за липса на предпоставките на чл. 45 ЗЗД, приемайки за доказано виновното и противоправно поведение от страна на причинилия произшествието водач, е преценил, че отговорността на дружеството не следва да бъде ангажирана, тъй като не са представени конкретни доказателства, че виновният водач е застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ответния застраховател. Решаващият състав е отчел, че наличието на застраховка не е оспорено от ответника, както и че същата е вписана и в протокола за ПТП, но доколкото този факт не е бил изрично приет за безспорен от районния съд и при липсата на удостоверяващи го писмени доказателства, е направил извод за отсъствие на една от основните предпоставки за уважаването на иска по чл. 226, ал. 1 КЗ.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато. Поставеният процесуалноправен въпрос се явява обуславящ изхода на конкретното дело и следователно по отношение на него е налице общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. К. контрол обаче следва да бъде допуснат не на поддържаното от касаторката основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По въпроса за приложимостта на чл. 140, чл. 146 и чл. 266 ГПК вече е формирана достатъчно практика на ВКС, постановена по новия процесуален ред на чл. 290 ГПК /например решение № 135 от 20.12.2010 г. по т. д. № 13 от 2010 г. на І т. о.; решение № 110 от 17.08.2011 г. по т. д. № 597/2010 г. на ІІ т. о.; решение № 429 от 21.06.2010 г. по гр. д. № 1151/2009 г. на І г. о.; решение № 204 от 07.12.2010 г. по т. д. № 128/2010 г. и др./. Противоречието на въззивното решение с цитираната практика обосновава и допускането му до касационно разглеждане.
Предвид освобождаването на ищцата от заплащане на държавна такса, постановено от Пернишки районен съд с определение от 26.11.2009 г., такава не се дължи и за касационното производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 215 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 547/2010г. на Пернишки окръжен съд.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на , за когато да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: