4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 631
София,30.09.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2604/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, [населено място] срещу решение № 1451 от 15.12.2012 г. по т. д. № 783/2012 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 80 от 25.04.2012 г. по т. д. № 73/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд. С първоинстанционния акт е оставена без уважение молбата на Агенцията за възобновяване по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ на спряното производство по несъстоятелност на [фирма], [населено място].
К. поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Излага подробни съображения срещу извода за липса на достатъчно имущество на длъжника, необходимо за покриване на първоначалните разноски за производството по несъстоятелност, като счита, че същият е в противоречие с приетия от самия съдебен състав за безспорен факт по делото за притежавани от длъжника активи на стойност 27 000 лв. Според касатора, с довода, че не е открито ново имущество, което да е достатъчно за покриване на разноските, решаващият състав недопустимо е приравнил приложното поле на чл. 632, ал. 2 ТЗ и на чл. 744, ал. 1, т. 2 ГПК, а освен това не е отчел възможността средствата за разноските да бъдат осигурени по реда на чл. 639б ТЗ.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като значим за допускане на касационния контрол, с релевиране на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, е поставен въпросът: Кое е достатъчно имущество, при наличието на което спряното производство по несъстоятелност следва да бъде възобновено с оглед основателността на подадена в срока по чл. 632, ал. 2 ТЗ молба за възобновяване на производството и кои са критериите, въз основа на които съдът следва да извърши обективна преценка относно това, кое имущество е достатъчно. В подкрепа на твърдението за противоречие в практиката касаторът се позовава на решение № 357 от 20.07.2012 г. по т. д. 494/2012 г. на Пловдивски апелативен съд; решение № 1157 от 29.06.2012 г. по т. д. №[ЕИК] г. на Софийски апелативен съд и решение № 38 от 23.02.2012 г. по т. д № 767/2012 г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е оставена без уважение молбата на Национална агенция за приходите за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност на [фирма], [населено място], въззивният съд е споделил извода, че не са налице предпоставките на чл. 632, ал. 2 ТЗ поради това, че дружеството-длъжник не разполага с достатъчно имущество за покриване на разноските в производството по несъстоятелност и кредиторът не е изпълнил указанието за предплащане на определената му по реда на чл. 629б ТЗ минимална сума от 3 000 лв. В тази връзка съдебният състав е отчел безспорно установения по делото факт, че несъстоятелният длъжник притежава активи (челен товарач „Фадрома”, два контейнеровоза, сметосъбирачна машина и самосвал), оценени в производството по чл. 630 ТЗ на 27 000 лв. и че липсват данни тези активи да са продадени от публичния изпълнител, но е преценил, че това не води до извод за наличие на достатъчно средства за покриване на първоначалните разноски за производството по несъстоятелност, от една страна – тъй като техниката се амортизира и стойността й непрекъснато намалява, а от друга – за да се пристъпи към нейното осребряване с цел осигуряване на средства за производството са необходими налични парични средства за възнаграждение на синдик, както и за покриване на разноските по самата оценка и продажба на активите, които правилно са определени от първоинстанционния съд в размер на сумата 3 000 лв.
Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Безспорно, поставеният от касатора въпрос е важен за спора, но същият не би могъл да бъде преценен като значим по смисъла на чл. 280, ал 1 ГПК. Съобразно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният и/или процесуалноправен въпрос следва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка и за обсъждането на доказателствата. В случая изводът на въззивния съд, дали притежаваното от длъжника имущество е достатъчно за покриване на първоначалните разноски за производството по несъстоятелност, е изграден при съобразяване на конкретните факти и доказателства по делото, а именно – вида и стойността на имуществото, което би могло да бъде осребрено с цел набавяне на средства за развитие на производството, както и разноските, свързани със самото осребряване на активите по реда на чл. 639б ТЗ. Следователно, решаването на така поставения въпрос зависи изцяло от обстоятелствата на конкретния случай и по силата на изричната правна норма /чл. 629б, ал. 1 и чл. 632, ал. 2 ТЗ/ тяхната преценка е предоставена единствено в компетентността на съда. Именно поради това, не може да се счете за доказано и поддържаното основание за допускане на касационния контрол. Доколкото са постановени при напълно различни факти и доказателства, относими към преценката, дали имуществото на длъжника е достатъчно за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност, приложените към изложението три въззивни решения не установяват твърдяното от касатора противоречие в практиката на съдилищата по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1451 от 15.12.2012 г. по т. д. № 783/2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: