5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
София,19.05.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2365/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] (в несъстоятелност), [населено място] против решение № 546 от 24.03.2014 г. по т. д. № 429/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-14 състав решение № 2104 от 05.12.2012 г. по т. д. № 3245/2011 г. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от Национална агенция за приходите срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ за установяване съществуването на публични вземания в общ размер на 452 829.82 лв. (главници и лихви), дължими по ревизионен акт № [ЕГН]/02.10.2009 г. на НАП; годишна данъчна декларация 2204-4545/31.03.2009 г. и ревизионен акт № 001/18.12.2009г. на Столична община.
К. поддържа недопустимост на обжалвания акт с твърдението, че липсва интерес от предявения установителен иск, от една страна – поради това, че не е оспорил процесното вземане на НАП, а от друга страна – поради погасяване на същото предвид незаявяването му в предвидените от закона срокове. Оплакването за недопустимост е аргументирано и с твърдението, че с влизането в сила на ревизионните актове, вземането следва да се счита за установено със сила на пресъдено нещо, поради което същото не може да бъде предмет на съдебен спор. В касационната жалба са заявени оплаквания и за неправилност на въззивното решение поради допуснато нарушение на материалния закон относно момента, от който възникват и стават изискуеми данъчните задължения, а така също и за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че в първоинстанционното производство длъжникът в несъстоятелност е бил представляван от синдика, а не от надлежния си представител.
Като значими за допускането на касационното обжалване, както в самата касационна жалба, така и в депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поставя въпроса „Има ли правен интерес от водене на установителен иск за съществуване и размер на предявено вземане, ако кредиторът е пропуснал сроковете за предявяване на вземанията си”, както и въпроса „за сроковете за предявяване на публични вземания, възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност, но установени с ревизионен акт, съставен след изтичане на сроковете за предявяване на вземанията по чл. 688 ТЗ”. В тази връзка е поставен и въпросът за задълженията на синдика да прави служебен списък (първи, втори и неорганичен брой служебни списъци) за посочения вид вземания.
По отношение на първия въпрос се поддържа, че е решен в противоречие със задължителната съдебна практика – решение № 401 от 29.10.2010 г. по гр. д. № 1494/2009 г. на ВКС, ІІ г. о., а за останалите въпроси – че решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради липсата на формирана практика.
Ответникът по касация – Национална агенция за приходите – моли за недопускане на касационното обжалване по съображения в писмен отговор от 08.07.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от Национална агенция за приходите срещу [фирма] (в несъстоятелност), [населено място] иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ за установяване съществуването на публични държавни и общински вземания в общ размер на 452 829.82 лв. (главници и лихви), въззивният съд е приел за осъществени процесуалните предпоставки за надлежно упражняване на иска по чл. 694 ТЗ, а именно: предявяване на вземанията от НАП пред съда по несъстоятелността по реда на чл. 164, ал. 3 ДОПК; отказ на синдика служебно да ги приеме; депозирано в срок възражение срещу списъка на неприетите вземания и произнасяне на съда с определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ. С оглед представените по делото и неоспорени от страните писмени доказателства – влезли в сила ревизионни актове, решаващият състав е счел за категорично установено наличието на процесните публични вземания. В тази връзка е съобразено също и обстоятелството, че в отговора на исковата молба длъжникът не е оспорил нито съществуването, нито размера и изискуемостта на предявените данъчни и осигурителни задължения. Като неоснователно въззивният съд е преценил твърдението на въззивника за липса на правен интерес от предявения иск, като е посочил, че доколкото самият закон предвижда възможността за предявяване на установителния иск по чл. 694 ТЗ, то не е необходимо изрично доказване на правен интерес от същия.
По отношение допустимостта на въззивната жалба, Софийски апелативен съд е преценил, че нередовността на същата – подаването й от синдика на обявеното в несъстоятелност дружество – е отстранена чрез потвърждаването й от назначения на длъжника особен представител.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Първият от поставените въпроси, свързан с допустимостта на предявения иск, а следователно и с допустимостта на самия обжалван акт, не може да обоснове допускане на касационния контрол. От една страна, не е налице твърдяното от касатора противоречие със задължителната съдебна практиката (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), доколкото представеното в тази връзка решение по чл. 290 ГПК е постановено по друг правен въпрос – за разграничението между процесуалноправната и материалноправната легитимация на ищеца и за преценката на относимите към тях доказателства. От друга страна, по въпроса за правния интерес от завеждане на иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ, практиката на ВКС е единна и непротиворечива затова, че не е необходимо изрично доказване на такъв интерес, тъй като възможността за предявяване на посочената категория искове е предвидена от самия закон. В действителност, поставеният от касатора въпрос съдържа твърдение за „пропуснати срокове” за предявяване на процесните вземания, с което именно е обоснована и липсата на правен интерес. Това твърдение, обаче, е неоснователно, тъй като видно от данните по делото, процесните вземания са такива, възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност, предявяването на които, съгласно разпоредбата на чл. 688, ал. 3 ТЗ, не е обвързано със спазването на определени срокове. Неоснователен, като лишен от законова опора, е и доводът за формирана сила на пресъдено нещо относно процесните вземания поради наличието на влезли в сила ревизионни актове. Ето защо, не може да се счете, че е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо.
К. контрол не би могъл да бъде допуснат и по втория от формулираните въпроси. По отношение на този въпрос не е осъществено общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обуславящ изхода на делото по смисъла на задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г., тъй като отговорът на същия е предпоставен от преценката дали вземанията са възникнали преди или след откриване на производството по несъстоятелност, която обаче е изцяло в правораздавателната компетентност на инстанцията по същество и правилността й може да бъде проверявана само при разглеждане на касационната жалба, а не и при допускането й. Именно защото е обусловен от конкретните факти и обсъждането на доказателствата относно момента на възникване на процесното вземане, не може да се счете, че решаването на така поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).
Що се отнася до въпросите за задълженията на синдика за изготвяне на служебни списъци на публичните вземания, същите изобщо не са били предмет на обсъждане във въззивното решение и поради това нямат характер на обуславящи изхода на делото. Ето защо, не следва да се преценява и поддържаното по отношение на тях основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Поради изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 546 от 24.03.2014 г. по т. д. № 429/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: