6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
София,21.02.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 640/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма],[населено място], Област Бургас и [фирма],[населено място] срещу решение № 1 от 01.02.2010 г. по в. т. д. № 261/2009 г. на Б. апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Б. окръжен съд решение № 289 от 16.01.2009 г. по т. д. № 544/2007 г., [фирма] е осъдено да заплати на [фирма],[населено място] сумата 33 000 лв., представляваща пропуснати ползи от продадена лошокачествена стока по фактура № 37 от 02.03.2007 г., както и сумата 1 600 лв. – разноски по компенсация.
Касаторът [фирма] обжалва въззивното решение в частта, с която предявеният от него насрещен иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер 114 000 лв. Изразява несъгласие с отказа на решаващата инстанция да зачете последиците от извършеното от него извънсъдебно прихващане от 07.11.2007 г. за сумата 80 000 лв., като част от претендираните от [фирма] пропуснати ползи от доставените му от същото дружество некачествени семена в размер на сумата 175 665 лв. Основното оплакване на посочения касатор, обаче, е във връзка с извършеното съдебно прихващане, като същият твърди, че неправилно решаващият състав е извършил прихващане на дължимата на [фирма] сума 80 000 лв. /част от цената на продадените семена за посев/ само със сумата, за която е предявен насрещният иск /114 000 лв./, а не с целия размер на обезщетението за пропуснати ползи 175 665 лв.
Допускането на касационното обжалване на посочената част от решението е аргументирано с основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК. Като значими за делото касаторът [фирма] поставя въпросите: 1. – било ли е ликвидно и изискуемо процесното му вземане към момента на извършеното от него прихващане с писмо от 07.11.2007г. и необходимо ли е било вземането да бъде безспорно; 2. – когато компенсацията се извършва със съдебното решение, с кой размер на вземането тя следва да бъде извършена – с целия му установен размер или само с размера, за който е предявен насрещният иск. По отношение на тези въпроси се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а по отношение на втория въпрос се твърди, че е решен и в противоречие с конкретно цитирана практика на Върховен съд и Върховен касационен съд.
Касаторът [фирма],[населено място] обжалва въззивното решение в частта, с която предявеният срещу него насрещен иск за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи от продадени лошокачествени семена за посев е уважен за сумата 33 000 лв., както и в частта за разноските. В подкрепа на твърдението за неправилност на решението в атакуваните му части в касационната жалба не са изложени конкретни съображения.
Посоченият касатор счита, че значим за конкретното дело и обосноваващ допускане на касационното обжалване е въпросът, свързан с предпоставките за предявяване на насрещен иск и за извършване на прихващане между вземането по него с това по първоначалния иск, както и въпросът следва ли търговският представител, при липса на уговорка „делкредере”, да носи лична отговорност към лицето, с което е договарял, за вреди от изпълнението и/или неизпълнението на договора, съответно – носи ли отговорност за вреди и пропуснати ползи от продажбата на стока със скрити недостатъци. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, а вторият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Касаторът [фирма],[населено място] – оспорва касационната жалба на [фирма],[населено място] и моли за недопускането й до касационно разглеждане по съображения, развити в писмен отговор /наречен „възражения”/ от 03.05.2010 г.
Касаторът [фирма],[населено място] – не заявява становище по касационната жалба на [фирма],[населено място].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение на Б. окръжен съд и да осъди [фирма],[населено място] да заплати на [фирма],[населено място] сумата 33 000 лв., представляваща пропуснати ползи от продадена лошокачествена селскостопанска продукция /слънчоглед за посев/ по фактура № 37 от 02.03.2007 г., въззивният съд е приел за основателен предявеният от [фирма],[населено място] насрещен иск с правно основание чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 193 ЗЗД. На база събраните по делото писмени и гласни доказателства, в т. ч. и приетите по реда на чл. 165 ГПК /отм./ агрономически експертизи по приложените частни граждански дела на районните съдилища в[населено място],[населено място] и[населено място], решаващият състав е преценил, че при спазени от страна на купувача [фирма] агротехнически изисквания за отглеждането на слънчогледа, кълняемостта на същия е била значително по-ниска /45 %/ от гарантираната от специалния сертификат, придружаващ закупения посев /92 %/, поради което същият е пропуснал да реализира очаквани приходи от цената на 300 тона неполучен добив слънчоглед. С оглед на това, съдът е счел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на продавача на семената [фирма] за пропуснатите от купувача по процесната сделка ползи за цялата претендирана с предявения от него насрещен иск сума 114 000 лв. Тъй като, обаче, за основателен е приет и първоначалният иск на [фирма] срещу [фирма] по чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата 80 000 лв., представляваща част от цената на семената за посев по фактура № 37 от 02.03.2007 г., въззивната инстанция е компенсирала дължимите между страните суми до по-малката от тях и в резултат на това е присъдила на ищеца по насрещния иск само сумата 33 000 лв. Като неоснователно решаващият състав е преценил поддържаното от същия становище за извършено от него извънсъдебно прихващане на неплатената част от цената в размер на 80 000 лв. с дължимото му от [фирма] обезщетение за претърпени вреди от лошото качество на закупените семена, приемайки, че към момента на отправеното от [фирма] писмо от 07.11.2007 г. вземането на същото дружество не е било ликвидно, т. е. то не е било безспорно нито по основание, нито по размер.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По касационната жалба на [фирма]:
Поставените от този касатор въпроси отговарят на изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като същите са от значение за делото, доколкото обуславят изхода на правния спор. Следва, обаче, да се направи уточнението, че значим по смисъла на посочената разпоредба е само част от първия въпрос, а именно – необходимо ли е вземането, с което се извършва извънсъдебното прихващане, да е безспорно. В останалата му част – дали вземането, с което [фирма] е извършило твърдяното от него прихващане с писмото му от 07.11.2007г., е било ликвидно и изискуемо – въпросът касае установяването на конкретната фактическа обстановка и съответно правилността на обжалвания акт, поради което не може да обоснове допускане на касационното обжалване, в какъвто смисъл са задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По така поставените въпроси не е осъществено нито едно от релевираните основания.
На първо място, напълно неоснователно е твърдението на касатора [фирма], че решаването на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно указанията по т. 4 от цитираното по-горе тълкувателно решение, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК би било налице, когато разглеждането на въпроса допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, с оглед изменения в законодателството и обществените условия или когато законите са непълни, неясни или противоречиви и е необходимо да се създаде съдебна практика по прилагането им или да се осъвремени вече създадената такава практика предвид настъпили в законодателството или обществените условия промени. Тези предпоставки в случая не са налице. И по двата поставени от касатора [фирма] въпроса е налице многобройна и непротиворечива съдебна практика /част от нея е цитирана и от самия касатор/. Според тази практика, само съдебното прихващане може да бъде направено и с неликвидно вземане, докато извънсъдебното прихващане /т. е. изявлението за прихващане по чл. 103 ЗЗД/ е допустимо и възможно само с ликвидно вземане. В съдебната практика и процесуалноправната доктрина не съществува никакво съмнение и по въпроса, свързан с насрещния иск като форма на самостоятелна защита правата на ответника и по-конкретно – че при произнасянето по същия съдът е обвързан от конкретно заявения от ищеца размер на вземането и присъждането на сума, различна от заявената, е недопустимо като противоречащо на диспозитивното начало на гражданския процес. С оглед на това и доколкото относимите към поставените от касатора въпроси разпоредби /чл. 103 ЗЗД и чл. 104 ГПК /отм./ не поставят проблеми при тълкуването и прилагането им, нито съществува необходимост от изоставяне на създадената практика, липсва основание за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 280, ал. 1 ,т. 3 ГПК.
Не може да се приеме за доказано и твърдението за противоречие на въззивното решение с цитираната от касатора [фирма] практика по въпроса, с кой размер на вземането следва да бъде извършена компенсацията при предявен насрещен иск – с целия установен размер на вземането на ищеца по насрещния иск или само с размера, за който искът е предявен. Всички цитирани от този касатор решения на ВС и ВКС са напълно неотносими към този въпрос, а касаят предпоставките за извършване на съдебно и извънсъдебно прихващане и съотношението между изявлението за прихващане и съдебното възражение за прихващане.
По касационната жалба на [фирма]:
Настоящият състав намира, че поставените и от този касатор въпроси не могат да обосноват допускане на касационното обжалване. Доколкото в атакуваното решение изобщо липсва произнасяне по въпроса, свързан с отговорността на търговския представител, този въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е значим за делото. Ето защо и в съответствие с указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, по отношение на него не следва да бъде обсъждано и наличието на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Значим за конкретното дело се явява единствено въпросът, свързан с предпоставките за предявяване на насрещен иск и за извършване на прихващане между вземането по него с това по първоначалния иск, но по отношение на него не е доказано твърдението, че е решен в противоречие с практиката на ВКС. От всички представени в тази връзка съдебни актове, релевантен за преценката по чл. 288 ГПК, с оглед указанията по т. 2 и т. 3 от цитираното тълкувателно решение, е само един акт – решение № 831 от 13.05.2002 г. по гр. д. № 1063/2001 г. на ВКС, ІV г. о., тъй като останалите актове са определения, постановени по частни граждански дела и по допускане на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК и поради това не следва да бъдат съобразявани в настоящото производство. Посоченото съдебно решение, обаче, е неотносимо към поставения въпрос. Същото касае недопустимостта на възражението за прихващане при определени хипотези, което е извън предмета на настоящия спор.
С оглед всички изложени съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1 от 01.02.2010 г. по в. т. д. № 261/2009 г. на Б. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: