3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
С.,10.01.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на пети януари две хиляди и двнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 845/2011 година
Производството е по чл. 248, ал. 3ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 1950 от 13.07.2011г. по ч. гр. д. № 987/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без уважение подадената от същото дружество молба за изменение на постановеното по делото определение № 1288 от 12.05.2011 г. в частта за разноските.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение с доводи за недължимост на присъдените на ответника [фирма], [населено място] разноски за адвокатско възнаграждение поради това, че същият изобщо не е следвало да бъде призоваван да участва във въззивното производство, както и поради липса на представен документ за действително заплащане на възнаграждението.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на частната жалба, подробни съображения за което е изложил в писмен отговор от 28.10.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК, определението за разноските, т. е. определението, с което съдът се е произнесъл по искането на страната за допълване или изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Следователно, допустимостта на касационния контрол на този вид определения не е абсолютна, а е поставена в зависимост от обжалваемостта на акта /решение или определение/, който е изменен по реда на чл. 248, ал.1 ГПК – т.е. определението по чл.248, ал.1 ГПК подлежи на касационен контрол само доколкото на такъв контрол подлежи и самото решение, респ. определение.
Посоченото условие в случая не изпълнено. Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК по отношение на търговските дела, каквото е и настоящото, това са решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. Именно тази хипотеза е налице в конкретния случай, тъй като процесното заявление по чл. 417, т. 9 ГПК касае издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумата 5 442.94 лв. Оттук и изводът за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно определение. Следователно, такъв контрол е недопустим и за определението по чл. 248, ал.1 ГПК, с което съдът се е произнесъл по искането за изменение на същото определение в частта за разноските.
С оглед изложените съображения, настоящият състав приема, че частната жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
Що се отнася до указанието на въззивния съд, че постановеното от него определение подлежи на касационно обжалване, същото не може да създаде за страната права, каквито законът не й предоставя.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [фирма], [населено място] частна жалба срещу определение № 1950 от 13.07.2011г. по ч. гр. д. № 987/2011 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: