О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
София, 21.05.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1115/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “П” ЕООД, „И” ООД и „Т” ООД, всички със седалище в гр. П. и действащи като Консорциум „С”, гр. П., срещу решение № 84 от 24.07.2009 г. по гр. д. № 124/2009 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 591 от 12.12.2008 г. по т. д. № 113/2008 г. на Пловдивски окръжен съд. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от ищците искове: иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266 ЗЗД за сумата 232 837.56 лв., претендирана като част от цената по договор за строителство от 14.04.2005 г. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 51 777.62 лв. – мораторна лихва върху първата сума за периода от 27.07.2006 г. до датата на завеждане на делото – 28.02.2008 година.
Касаторите поддържат становище, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърдят, че решаващият състав не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и заявените от страните доводи и възражения и по-конкретно, че не е взел предвид заключението на техническата експертиза, установяващо действителната стойност на извършената работа на процесния обект и не е обсъдил уредените в Общите условия на договора предпоставки за коригиране на цената. Изразяват несъгласие и с извода на съда за неприложимост в случая на разпоредбата на чл. 266, ал. 2 ЗЗД и на чл. 46, т. 2 от Общите условия на договора.
Със същите аргументи и позовавайки се на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите обосновават и допускането на касационно обжалване на въззивното решение, като твърдят, че същото противоречи на практиката на ВКС и че произнасянето на касационната инстанция е от съществено значение за точното прилагане на закона. За доказване на твърдяното противоречие с практиката са представени три решения на отделни състави на ВКС.
Ответникът по касация – О. Б. – не заявява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният срещу О. Б. иск за сумата 232 837.56 лв., претендирана като разлика между уговорената от страните по договора за строителство от 14.04.2005 г. цена и действителната стойност на извършеното строителство, въззивният съд е приел, че не е налице основание за плащането на исковата сума, тъй като липсва поето за същата задължение. Решаващият състав не е споделил становището на първостепенния съд за неприложимост на разпоредбата на чл. 266, ал. 2 ЗЗД, даваща възможност за промяна на уговореното възнаграждение вследствие изменение цената на материала или работната ръка, поради това, че процесният договор е сключен след предварително обявен конкурс. Приел е, обаче, че в случая посочената разпоредба не може да бъде приложена, тъй като самите страни са дерогирали приложението й. В тази насока въззивният съд е преценил клаузата на чл. 46.1 от Общите условия към процесния договор и липсата на изрично предвидена в Специалните условия възможност за ревизия на уговорените фиксирани цени.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Преди всичко, необходимо е да се отбележи, че касаторите не са изпълнили задължението си да посочат конкретно кой според тях е въпросът /материалноправен и/или процесуалноправен/, за който твърдят, че е значим за конкретното дело. Неизпълнението на това задължение прави съответно невъзможна и преценката дали са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване – както общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, така и специфичните изисквания за всяко от поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, само по себе си непосочването на значимия за спора въпрос е напълно достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване.
Независимо от това, дори да се приеме, че като релевантен за делото е поставен въпросът за приложимостта на разпоредбата на чл. 266, ал. 2 ЗЗД, касационното обжалване отново не следва да бъде допуснато.
На първо място, представените три решения на ВКС са напълно неотносими към посочения въпрос. В тези актове приложимостта на разпоредбата на чл. 266, ал. 2 ЗЗД е преценявана с оглед на точно определен факт – забава на кредитора, в резултат на която е настъпило изменение в цената на извършената работа, а не с оглед постигнатите от страните изрични уговорки за промяна на фиксираните в договора цени, какъвто е настоящият случай. Предвид липсата на аналогичност на хипотезите, не може да се приеме, че въззивното решение е постановено в противоречие с цитираната практика.
На второ място, неоснователно е също поддържаното от касаторите наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изводът на решаващия съд за неприложимост на чл. 266, ал. 2 ЗЗД е резултат от извършената от него конкретна преценка на волята на страните, обективирана в клаузите на процесния договор и Общите и Специални условия на същия, а не от неяснота, непълнота или противоречивост на посочената правна норма, пораждащи необходимост от тълкуването й, което би имало значение за точното прилагане на закона. Още повече, че касаторите не твърдят, че поставеният от тях въпрос би имал значение и за развитието на правото, което заедно с точното прилагане на закона формира установено в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК общо основание за допускане на касационното обжалване, в каквато насока са и задължителните постановки по т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. на ОСГТК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 84 от 24.07.2009 г. по гр. д. № 124/2009 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: