О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
София, 25.06.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на девети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 172/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Н. В. от гр. К., чрез процесуалния му пълномощник а. К от САК, срещу решение № 1* от 25.11.2009 г. по гр. д. № 1918/2009 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила постановеното от Софийски градски съд, І-1 състав решение № 2* от 16.06.2009 г. по гр. д. № 2497/2008 г. за отхвърляне на предявения от касатора иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие за разликата от 10 000 лв. до пълния претендиран размер 30 000 лв.
Касаторът поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано, поради което моли същото да бъде отменено, а предявеният иск – уважен изцяло. Счита, че обезщетението за неимуществени вреди е определено в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, тъй като не са съобразени получените от ищеца в резултат на произшествието тежки травматични увреждания и последиците от тях.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по значим материалноправен въпрос – за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, който въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация – “Х” А. , гр. С. моли касационното обжалване да не бъде допуснато, респ. жалбата да бъде оставена без уважение. Подробни съображения са изложени в писмения му отговор от 18.02.2010 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която предявеният от С. Н. В. от гр. К. иск е отхвърлен за сумата 20 000 лв., въззивният съд, като е отчел вида и броя на уврежданията, както и че ищецът е търпял болки и страдания, в т. ч. и интензивни, през сравнително кратък период; че прогнозата за развитието на травмата е благоприятна и че липсват трайни и тежки увреждания, е преценил като справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД определеното от Софийски градски съд обезщетение в размер на 10 000 лв. За разликата до пълния предявен размер 30 000 лв. решаващият състав е счел претенцията за неоснователна.
Макар и от значение за изхода на спора, поставеният от касатора материалноправен въпрос не може да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като по отношение на него не е осъществено нито едно от предвидените в чл. 280, ал. 1 – 3 ГПК основания.
Поради обстоятелството, че в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са посочени, респ. представени никакви съдебни актове, напълно недоказано се явява твърдението, че поставеният въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд и че същият се решава противоречиво от съдилищата. Неоснователно в тази връзка е становището на касатора, че не следва да бъдат посочвани, респ. представяни конкретни съдебни решения, тъй като практиката на ВКС е известна на съдиите. Безспорно е, че съдиите от ВКС имат информационен достъп до постановените от този съд актове и поради това не е необходимо копие от същите да бъдат представяни от касатора. За да бъдат издирени и преценени в производството по чл. 288 ГПК, необходимо е, обаче, те да са посочени от касатора. По отношение на актовете на останалите съдилища, задължението му включва и представянето им, тъй като за съда е невъзможно да се снабди с тях, предвид липсата на единна информационна система за обявяване на постановените решения от съдилищата в Република България. Съгласно задължителните разяснения по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, неизпълнението на това задължение има за последица недоказаност на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Неоснователно е и становището, че поставеният материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която установява справедливостта като единствен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Още повече, като се има предвид, че Пленумът на Върховния съд е дал задължителни указания по тълкуването и приложението на цитираната разпоредба в Постановление № 4 от 1968г., които указания не са изгубили своето значение и понастоящем. Именно наличието на тази задължителна съдебна практика, целяща точното и еднакво прилагане на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, която в конкретния случай е съобразена при постановяване на атакуваното въззивно решение, налага извода, че не е налице и условието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1* от 25.11.2009 г. по гр. д. № 1918/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: