4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 665
София, 26.10. 2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шести октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 251/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. „Р.”, с. В., община В. Т. срещу решение № 525 от 19.12.2009г. по в. т. д. № 1294/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Варненски районен съд решение № 1878 от 12.06.2009 г. по гр. д. № 6413/2008 г. С това решение, след уважаване на предявените от всяка от страните обективно съединени /първоначални и насрещни/ искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и извършена съдебна компенсация, първоинстанционният съд е осъдил кооперацията-ищец да заплати на „О. инвест холдинг” Е., гр. Варна сумата 594.84 лв., представляваща непогасен ДДС по конкретно посочени фактури, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба 26.11.2008 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 3 184.22 лв. – лихва за забава върху първата сума за периода до завеждане на исковата молба.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост, противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Развива подробни оплаквания срещу извода на въззивния съд за дължимост на претендираните от ответното търговско дружество суми за неплатен ДДС, като счита, че съдът не е обсъдил всички представени по делото доказателства, както и че изобщо не е следвало да приема предявените от дружеството насрещни искове.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че атакуваното решение съдържа произнасяне по материалноправния въпрос – налице ли е вземане на „О. инвест холдинг” Е., гр. Варна и погасено ли е то по давност, както и по процесуалноправния въпрос – възможно ли е извършване на прихващане от съда, когато вземането не е установено нито по основание, нито по размер. По отношение на първия въпрос се поддържа, че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/, а по отношение на втория – че е решаван противоречиво от съдилищата /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/. В подкрепа на твърдението за противоречие в практиката касаторът представя две съдебни решения – решение № 78 от 14.05.2007 г. по в. т. д. № 96/2007 г. на Варненски апелативен съд и решение от 29.10.2009 г. по т. д. № 70/2009 г. на Варненски окръжен съд.
Ответникът по касация – „О. инвест холдинг” Е., гр. Варна – не взема становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да остави в сила първоинстанционното решение, въззивният съд, след обстоен анализ на представените по делото и неоспорени писмени доказателства, е приел за доказани по основание и размер предявените от всяка от страните претенции по чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане на ДДС по конкретно посочени фактури, представляващ част от стойността на извършени услуги през периода 2003 – 3004 г., както и претенциите им по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главниците в размер на законната лихва. Във връзка с дължимостта на претендираната от ищцовата кооперация сума решаващият състав е съобразил влязлото в сила решение по воденото между страните т. д. № 96/2007 г. на Варненски апелативен съд, а по отношение претенцията на ответното дружество за заплащане на ДДС по процесните фактури е взета предвид липсата на оспорване от кооперацията, че отразените в тях услуги са извършени, както и фактът, че в представения от самата кооперация опис от 18.12.2008 г. е призната дължимостта на сумите по тези фактури, без да е доказано твърдяното от нея прихващане на същите с дължими й от дружеството суми. Въззивният съд е отказал да се произнесе по направеното от З. „Р. -93” възражение за погасяване по давност на вземането на „О. инвест холдинг” Е., гр. Варна, като се е позовал на установената в чл. 133 ГПК процесуална преклузия, предвид обстоятелството, че възражението не е направено в срока за отговор на насрещната искова молба. Като неоснователно е преценено и оплакването за недопустимост да бъде извършено съдебно прихващане на вземанията на всяка от страните.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По отношение на материалноправния въпрос – налице ли е вземане на „О. инвест холдинг” Е., гр. Варна и погасено ли е то по давност – не е осъществена главната предпоставка, а именно решаването на същия да е от значение за изхода на делото. Преди всичко, следва да се отбележи, че доколкото несъществуването на твърдяното от дружеството вземане е обосновано от кооперацията с погасяването му по давност, то в действителност поставеният от нея въпрос се свежда именно до това дали вземането съществува или е погасено по давност, т. е. релевираният въпрос е този за давността. По този въпрос, обаче, във въззивното решение липсва произнасяне. Решаващият състав изобщо не е обсъждал направеното от кооперацията възражение в тази насока, тъй като е счел същото за недопустимо, предвид несвоевременното му заявяване – след срока за отговор на насрещната искова молба. Липсата на произнасяне по този въпрос обуславя и невъзможността с него да бъде аргументирано допускането на касационно обжалване.
Главната предпоставка за допускане на касационното обжалване не е осъществена и по отношение на процесуалноправния въпрос – възможно ли е извършване на прихващане от съда, когато вземането не е установено нито по основание, нито по размер. Този въпрос не е значим за конкретния спор и произнасянето по него не е обусловило изхода му, тъй като защитата на ответника е реализирана не с възражение за прихващане, а чрез друго процесуално средство – чрез предявения от него насрещен иск. Доколкото ответникът не е направил възражение за прихващане, то и поставеният в тази връзка въпрос не може да обоснове допускане на касационния контрол.
Поради отсъствието на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, без да е необходимо изследването на допълнителните предпоставки, с които се свързват поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 525 от 19.12.2009г. по в. т. д. № 1294/2009 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: