3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 626
София,30.09.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2827/2013 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество „А. България”, [населено място] срещу определение № 10307 от 03.06.2013 г. по в. ч. гр. д. № 4836/2013 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав, с което е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 68 състав разпореждане от 20.03.2013 г. по гр. д. № 8319/2012 г. С първоинстанционния акт е отхвърлено искането на дружеството „да бъде коригиран допуснатият пропуск в издадения по делото изпълнителен лист, като в съответствие с подаденото заявление бъде присъдена законната лихва върху главницата 8 715.14 евро, считано от датата на подаване на заявлението – 21.02.2012 г. – до окончателното изплащане на сумите”.
Частният касатор поддържа, че въззивното определение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага подробни съображения за противоречие на обжалвания акт с практиката на ВКС по отношение задължението на съда да се произнесе по всички искания в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за възможността същата да бъде допълнена по реда на чл. 250 ГПК. Именно тези въпроси са поставени и като обуславящи допускането на касационния контрол в съдържащото се в самата частна касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с позоваване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, в подкрепа на които са представени определение № 387 от 25.06.2009 г. по ч. т. д. № 279/2009 г. на ВКС, І т. о.; определение № 154 от 06.03.2012 г. по ч. т д. № 979/2012 г. на ВКС, ІІ т. о. и определение № 418 от 04.12.2008 г. по ч. т. д. № 464/2008 г. на ВКС, ІІ т. о.
Ответникът по частната касационна жалба – С. К. Д. от [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и срещу подлежащ на обжалване акт.
За да потвърди разпореждането, с което Софийски районен съд е отхвърлил искането на заявителя Застрахователно акционерно дружество „А. България”, [населено място], съдържащо се в молбата му от 20.03.2013 г., за коригиране на издадения по делото изпълнителен лист чрез присъждане на законната лихва върху главницата 8 715.14 евро, считано от датата на подаване на заявлението – 21.02.2012 г. – до окончателното изплащане на сумите, решаващият състав е възприел становището на първоинстанционния съд за неоснователност на същото, като е посочил, че изпълнителен лист за законната лихва от датата на подаване на заявлението не може да бъде издаден доколкото такава не е присъдена с постановеното от Върховен касационен съд определение № 863 от 20.12.2012 г. по ч. т. д. № 563/2012 г. на ВКС, І т. о., с което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Според въззивната инстанция, определението на ВКС е задължително и именно с него са съобразени издадените от районния съд заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като във връзка с твърдения от жалбоподателя пропуск за произнасяне по искането за законна лихва, същият е разполагал с възможността в срока по чл. 250 ГПК да сезира ВКС с молба за допълване на определението за издаване на заповед за изпълнение.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване на атакуваното въззивно определение не следва да бъде допуснато поради отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно поставените от частния касатор въпроси не са обуславящи изхода на конкретното дело по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК. В случая отказът да бъде „коригиран” издадения по делото изпълнителен лист не е мотивиран със съображения за недопустимост да бъде допълнена заповедта за изпълнение по реда на чл. 250 ГПК, а с това, че първоинстанционният съд е обвързан от постановеното от Върховен касационен съд определение по делото, съдържащо произнасяне по същество по подаденото от Застрахователно акционерно дружество „А. България”, [населено място] заявление, в което обаче липсва присъждане на законната лихва от датата на заявлението. С оглед на това, не може да се счете, че поставените процесуалноправни въпроси са от значение за изхода на делото, поради което представената в тази насока задължителна съдебна практика се явява неотносима за настоящия правен спор.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 10307 от 03.06.2013 г. по в. ч. гр. д. № 4836/2013 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: