2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
С., 02.05.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 209/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, [населено място] против решение № 272 от 19.10.2011 г. по в. т. д. № 236/2011 г. на Великотърновски апелативен съд. С този акт е потвърдено постановеното от Плевенски окръжен съд решение № 583 от 04.07.2011 г. по т. д. № 77/2005 г., с което, на основание чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ, е прекратено производството по несъстоятелност на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] и на основание чл. 735, ал. 2 ТЗ дружеството-длъжник е заличено като търговец.
К. поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон. Изразява несъгласие с извода на решаващия състав за наличие на предпоставките по чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност – изчерпване масата на несъстоятелността, като счита, че същият не е съобразил висящото производство по гр. д. № 63/2006 г. по описа на Плевенски окръжен съд, образувано по иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелното дружество на договор за заем между него и [фирма], [населено място] за сумата 100 000 лв., както и учредяването на договорна ипотека върху недвижим имот за обезпечаването му, евентуалното уважаването на който иск би осигурило възможност за попълване масата на несъстоятелността.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава допускането на касационно обжалване с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по материалноправни и процесуалноправни въпроси, свързани със служебното начало, установено в разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ и по-конкретно – следва ли да бъде прекратено производството по несъстоятелност преди да са изчерпани всички възможности за попълване масата на несъстоятелността. По отношение на този въпрос се поддържа, че решаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Ответникът по касация – М. И. М. от [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата, по съображения, изложени в писмен отговор от 06.01.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 735, ал. 3 ТЗ, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди обжалваното пред него решение на Плевенски окръжен съд, с което е прекратено производството по несъстоятелност на [фирма], [населено място] и е постановено заличаването на длъжника като търговец, на основание чл. 735, ал. 2 ТЗ, въззивният съд е приел за неоснователни оплакванията за отсъствие на предпоставките по чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ, заявени и в двете въззивни жалби, подадени от кредиторите [фирма], [населено място] и Национална агенция за приходите, [населено място]. По отношение твърдението на НАП /сега единствен касатор/, че не е изчерпана възможността за попълване масата на несъстоятелността, предвид висящото производство по т. д. № 63/2006 г. на Плевенски окръжен съд, /данни за което се съдържат в доклада на синдика по чл. 733 ТЗ/, решаващият състав е счел същото за неоснователно по съображения, че с оглед предмета на посоченото дело – иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителни по отношение кредиторите в производството по несъстоятелност на сключения между дружеството-длъжник и [фирма], [населено място] договор за заем за сумата 100 000 лв. и на учредената договорна ипотека върху конкретен недвижим имот с нотариален акт № 9, том VІ, рег. № 4777, нот. дело № 444/2003 г., резултатът от това производство няма да доведе до промяна в собствеността върху ипотекирания недвижим имот и същият няма да бъде „върнат” в патримониума на длъжника, за да служи за удоволетворяване на кредиторите му в производството по несъстоятелност. Поради това е направен извод, че разрешаването на правния спор по т. д. № 63/2006 г. на Плевенски окръжен съд няма отношение към масата на несъстоятелността и неговата висящност не може да обоснове липсата на предпоставките по чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставеният от касатора въпрос не може да бъде определен като обуславящ изхода на конкретното дело по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като решаването на този въпрос е в пряка зависимост от начина, по който въззивният съд е възприел фактическата обстановка и от обсъждането на доказателствата по делото. Видно от мотивите на обжалвания акт, решаващият състав не е отрекъл задължението на съда при приключване на производството по несъстоятелност да прецени дали съществува възможност за попълване масата на несъстоятелността, а изводът му, че същата е изчерпана, е резултат от извършената от него преценка, доколко висящото т. д. № 63/2006 г., на което се позовава касаторът, има значение за масата на несъстоятелността. Тази преценка, обаче, е относима към правилността на въззивния акт и поради това нейната проверка е предмет на самия касационен контрол, но не и на производството по допускането му.
Отделно от това, по отношение на поставения въпрос не може да се счете за доказано поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поради това, че нормата на чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ, установяваща изчерпването на масата на несъстоятелността като една от хипотезите за прекратяване на производството по несъстоятелност, е достатъчно ясна и прилагането й не поражда затруднения в практиката, липсва основание да се приемат за осъществени предпоставките за допускане на касационния контрол, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и подробно разяснени в т. 4 от цитираното тълкувателно решение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 272 от 19.10.2011 г. по в. т. д. № 236/2011 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: