5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 628
София, 10.11.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 325/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел „Нова надежда”, [населено място] срещу решение № 142 от 03.10.2013 г. по в. гр. д. № 287/2013 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Шуменски окръжен съд решение № 92 от 09.04.2013 г. по гр. д. № 623/2012 г. С първоинстанциониня акт е уважен предявеният от Окръжна прокуратура – Шумен иск по чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б” ЗЮЛНЦ за прекратяване на Сдружение с нестопанска цел „Нова надежда”, [населено място], като на основание чл. 13, ал. 4 ЗЮЛНЦ на същото е назначен ликвидатор.
К. моли за отмяна на обжалваното решение с твърдението, че е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че без да има необходимите разрешения сдружението е извършвало социална и религиозна дейност, което е в нарушение на законите и е основание за прекратяването му. Счита, че този извод е резултат от липсата на задълбочено обсъждане на събраните по делото доказателства, от тяхното превратно тълкуване, а също и от неоснователния отказ да бъдат допуснати поисканите във въззивното производство нови доказателства. Развива подробни съображения в подкрепа на поддържаната пред инстанциите по същество теза, че извършваната от сдружението дейност не може да бъде определена като „социална дейност резидентен тип” по смисъла на Закона за социалното подпомагане, както и че от показанията на разпитаните свидетели не се установява от името на сдружението да са осъществявани религиозни ритуали, беседи и обучение в коран.
Допускането на касационното обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдението, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото са следните две групи въпроси: Първа група – „1. Допустимо ли е становище на Председателя на Държавна агенция за закрила на детето относно евентуалните нарушения на Закона за вероизповеданията да се приема за годно доказателство досежно евентуалните нарушения на същия закон, без да е взето становището на компетентния за това орган съгласно чл. 39 ЗВ; 2. В случай на сигнал, вменяващ вина за нарушаване на определена правна норма и внасянето му в съдебния процес като доказателство, не следва ли съдът да назначи експертиза за изясняване на спецификата на дейността, осъществявана от С. „Нова надежда”, [населено място], с цел изясняване на някои въпроси по делото, нуждаещи се от специални знания от науката и практиката, които съдът няма, относно въпросите, касаещи вменяването на вина за евентуално осъществяване на религиозна дейност, без да е извършена необходимата регистрация по ЗВ; 3. В случай, че законодателят е определил компетентния орган, отговорен да контролира нарушенията на Закона за вероизповеданията, не следваше ли да се изиска служебно становище от този орган /Дирекция вероизповедание на Министерския съвет/ относно нарушенията на закона от самото С. „Нова надежда” за това, дали въобще има осъществяване на религиозна дейност и що е религиозна дейност” и Втора група – „1. Следва ли съдът при постановяване на решение за закриване на С. на основание чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б” ЗЮЛНЦ да се съобрази изцяло с влязлото в сила наказателно постановление, в което има данни, че не е обжалвано пред съд и което няма сила на пресъдено нещо, приемайки, че описаното нарушение в същото НП е доказано от самото НП? В случай, че липсва съдебна практика по конкретния казус, не следваше ли по свой почин съдът да разтълкува разпоредбите на З. относно предоставяне на социална услуга и кръга от лица, спрямо които се предоставят такива услуги, вместо да я оприличава на такава; 2. Не следваше ли съдът при тълкуване на правните норми, относими към обвинението за предоставяне на социална услуга без наличието на лиценз за това, да се съобрази със становището на компетентен държавен орган /Писмо с изх. № 04-3162/27.08.2013 г. на МТСП, представено в о.с.з. на 26.09.2013 г./, отговорен за прилагането и спазването на същите тези правни норми, в което писмо същият е изразил становище спрямо конкретната дейност, осъществявана от С. „Нова надежда”, а именно, че услугите, предоставяни от С. „Нова надежда”, не са социални; 3. Ако приемем само като евентуалност, че сме в нарушение на законодателството по отношение на лицензионен и разрешителен режим, то приложима ли е разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б” ЗЮЛНЦ спрямо юридически лица, на които е издадено НП и следва ли да бъде закрито всяко юридическо лице за обществено полезна дейност, което неволно е нарушило правна норма и е санкционирано с влязло в сила НП? Ако това е така, то със създаващата се съдебна практика не би ли следвало да се закрият всички сдружения, за които има влезли в сила НП за нарушаване на различни закони”.
Ответникът по касационната жалба – Окръжна прокуратура – Шумен – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е постановено прекратяване на Сдружение с нестопанска цел „Нова надежда”, [населено място], въззивният съд е приел, че същото е допуснало нарушения, представляващи основание по чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б” ЗЮЛНЦ за прекратяване на дейността му, а именно – без да има валидно издаден лиценз за това, е извършвало социална дейност; без да е регистрирано при спазване на чл. 27, ал. 1 от Закона за вероизповеданията и без да има право е осъществявало публично практикуване на вероизповедание. Съдебният състав е направил този извод въз основа на събраните по делото доказателства – влязло в сила наказателно постановление за налагане на административно наказание поради констатирано нарушение по предоставяне на социална дейност от резидентен тип; заповеди на Държавна агенция за закрила на детето за отнемане на лиценз за извършване на социална дейност и последващ отказ за издаване на лиценз за предоставяне на социални дейности за деца „Приют”; доклад на същата агенция от извършена проверка, констатиращ обитаване на имота на Сдружение с нестопанска цел „Нова надежда” от лица под 18 години, назначен обслужващ персонал и наличие на религиозна литература на турски език; свидетелски показания, установяващи пребиваване, включително храна, обитаване и религиозно обучение на такива лица; писмо от Главно мюфтийство, установяващо липса на уведомление за извършваната от сдружението религиозна дейност, както и липса на искано разрешение за това.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато поради отсъствие на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. И двете групи въпроси, поставени от касатора, са относими към обсъждането на събраните по делото доказателства, на тяхната доказателствена стойност и преценката на съда за това, допустимо и необходимо ли е допускането на поискани от страната доказателства, в т. ч. назначаване на експертиза, което, обаче, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, не може да бъде основание за допускането на касационния контрол, защото според цитираната задължителна за всички съдилища практика материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая, заявените в изложението въпроси обективират несъгласието на касатора с направените от решаващия състав фактически и правни изводи и представляват по своята същност оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания акт.
Отделно от това, дори и да се счетат за обуславящи, тези въпроси не могат да обосноват допускане на касационния контрол на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не са осъществени предвидените в него две предпоставки, подробно разяснени в т. 4 от цитираното по-горе тълкувателно решение. Именно защото са свързани с процеса на допускане и преценка на доказателствата, решаването на тези въпроси не може да бъде определено нито като такова от значение за точното прилагане на закона, нито за развитието на правото.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 142 от 03.10.2013 г. по в. гр. д. № 287/2013 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: