О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 553
София, 13.07.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на пети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 396/2010 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на а. М от АК- Пловдив, като процесуален пълномощник на И. Д. Т., Й. П. Х. и К. П. Т., срещу определение от 08.02.2010 г. по г. д. № 1706/2008 г. на Софийски апелативен съд. С обжалвания акт въззивният съд е оставил без разглеждане подадената от а. М молба за присъждане в полза на а. Щ, на основание чл. 38 ЗА, на адвокатски хонорар за осъществено процесуално представителство пред Софийски градски съд и за присъждане на такъв хонорар за процесуално представителство на ищците пред Софийски апелативен съд. С въззивното определение е оставена без разглеждане и подадената от процесуалния пълномощник на ищците а. Щ за присъждане в негова полза, на основание чл. 38 ЗА, на адвокатски хонорар за осъществено процесуално представителство пред СГС и САС.
В частната жалба се поддържа искане за отмяна на атакуваното определение по съображения, че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка по делото, като не е взел предвид, че молбата за разноски касае присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения а. Щ, а не на преупълномощения от него а. М, както и че въпросът за присъждане на адвокатски хонорар на посочения а. за първата инстанция е поставен в самата въззивна жалба, но по същия липсва произнасяне в постановеното от Софийски апелативен съд решение. Твърди се, че изводът за липса на доказателства за преупълномощаването на а. М не съответства на събраните по делото доказателства.
Ответникът – Застрахователна и презастрахователна компания „Л” АД, гр. С. не заявява становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Неправилен е изводът на въззивния съд, че не са налице предпоставките за присъждане на претендираното от пълномощника на ищците адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
На първо място, необосновано решаващият състав е преценил като недопустимо и неоснователно искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. Това искане е направено както в последното съдебно заседание от 31.03.2008 г., така и в депозираната по делото писмена защита, а отказът на първоинстанционния съд да присъди такова възнаграждение е релевиран като изрично оплакване във въззивната жалба. От друга страна, своевременно е направено и искането за присъждане на адвокатски хонорар за въззивното производство – същото се съдържа в самата въззивна жалба. По делото са представени и съответните договори за правна защита за всяка от двете инстанции, в които изрично е посочено, че договореният адвокатски хонорар /12 000 лв. за първата инстанция и 9 000 лв. за втората инстанция/ е при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, т. е. адвокатската помощ се оказва безплатно на ищците.
На второ място, неправилно въззивният съд е счел, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение е направено от а. М, а не от а. Щ, който именно е упълномощен от ищците да осъществява процесуалното им представителство. В тази връзка не е съобразено представеното в първоинстанционното производство пълномощно от 31.03.2008 г. /лист 84/, с което а. Щ е преупълномощил а. М с всички, дадени му от ищците права.
Незаконосъобразен също е изводът, че поради неуважаването на подадената от ищците въззивна жалба липсва основание за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния им пълномощник. В тази насока, въззивният съд не е отчел, че въззивното производство е образувано по жалба не само на ищците, но и на ответника по исковете – Застрахователна и презастрахователна компания “Л” АД, която също не е била уважена.
Поради изложените съображения, настоящият състав счита, че атакуваното определение следва да бъде отменено, като на процесуалния пълномощник на ищците следва да бъде присъдена част от договореното адвокатско възнаграждение за всяка инстанция, съобразно изхода на делото. По-конкретно:
С оглед размера, в който са уважени исковете /110 000 лв./, на пълномощника а. Щ се дължи адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на сумата 6 285.71 лв., а с оглед отхвърлената част от жалбата на ответника по исковете /за сумата 110 000 лв./ – дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 4 714.29 лв. Или, общо за двете инстанции следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 11 000 лв. За разликата до пълния договорен и претендиран от а. Щ размер на адвокатското възнаграждение 21 000 лв., искането следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 08.02.2010 г. по г. д. № 1706/2008 г. на Софийски апелативен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Застрахователна и презастрахователна компания “Л” АД, гр. С. бул. “. № 41 да заплати на а. Щ от Адвокатска колегия – гр. Х., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, сумата 11 000 /единадесет хиляди/ лева – възнаграждение за процесуално представителство по гр. д. № 422/2006 г. на СГС, І Гражданско отделение и по гр. д. № 1706/2008 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за присъждане на адвокатско възнаграждение до пълния претендиран размер 21 000 лева, като неоснователна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: