3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
С.,30.01.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на пети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 875/2011
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Национална агенция за приходите, [населено място] против определение № 548 от 21.09.2011 г. по в. ч. гр. д. № 491/2011 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 340 от 07.07.2011 г. по гр. д. № 506/201 г. на Шуменски окръжен съд. С първоинстанционния акт е оставена без уважение молбата на НАП за изменение на постановеното по същото дело решение от 12.01.2011 г. в частта, с която Агенцията е осъдена да заплати на ищеца [фирма], [населено място] разноски в размер на сумата 4 206.05 лв.
Частният касатор моли за отмяна на въззивното определение, като счита за неправилен отказа на съда да приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК по отношение отговорността за разноски за първоинстанционното производство. Излага подробни съображения по съществото на разрешения от Шуменски окръжен съд правен спор.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с въпроса: „Може ли да се презюмира недобросъвестност от страна на трето лице, подало молба за налагане на възбрана върху имот, предмет на непарична вноска, при положение, че молбата за налагане на възбрана е подадена преди вписване на апорта”. По отношение на същия се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] – не заявяват становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди определението на Шуменски окръжен съд, с което е отказано изменение на постановеното от него решение по гр. д. № 506/2010 г., въззивният съд е приел, че липсва основание за освобождаване на ответника Национална агенция за приходите от отговорността за разноски по образуваното срещу него и ответника [фирма], [населено място] дело по предявен от [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 440 ГПК, тъй като не са налице предвидените в чл. 78, ал. 2 ГПК предпоставки. Според съдебния състав, с факта, че след узнаване, че към датата на налагане на възбраната върху процесните имоти те са собственост не на длъжника по изпълнителното дело, а на праводателя на ищеца, ответникът не е вдигнал възбраната, същият е станал причина за завеждане на делото, като освен това е противопоставил и възражения в отговор на предявения иск.
С оглед мотивите на въззивния акт, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. По отношение на поставения от касатора въпрос не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Този въпрос няма характер на обуславящ изхода на конкретното дело, тъй като по него изобщо липсва произнасяне в постановеното от Варненски апелативен съд определение. Наличието или не на недобросъвестност на третото лице при налагане на възбрана върху имотите е въпрос, който е относим към основателността на предявения иск, респ. към правилността на постановеното по него решение, но не и към въпроса за отговорността за разноски по делото. Релевантни към настоящото дело са въпросите, свързани с приложимостта на чл. 78, ал. 2 ГПК, каквито обаче в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са поставени.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 548 от 21.09.2011 г. по в. ч. гр. д. № 491/2011 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: