3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1123
София,12.12.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 907/2012г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 715 от 25.07.2012 г. по ч. т. д. № 447/2012 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от банката частна касационна жалба срещу определение на Софийски градски съд, ІІ А отделение, постановено на 20.01.2012 г. по ч. гр. д. № 33879/2008 г.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение с твърдението за противоречие със закона и нарушение на съдопроизводствените правила. Изложените от него съображения, обаче, се отнасят изцяло за основателността на искането му за конституиране на трето лице-помагач, но не и за това дали е допустим касационен контрол на въззивния акт.
Ответниците по частната жалба – П. Н., И. Ч., П. Е. и И. К. – не заявяват становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] частна касационна жалба срещу определение от 20.01.2012 г. по ч. гр. д.№ 33879/2008 г. на Софийски градски съд, ІІ А отделение, с което е потвърден отказа на първата инстанция да конституира трето лице-помагач, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение е приел, че това определение не подлежи на касационен контрол, тъй като няма характер на преграждащо, за което се е позовал и на задължителните указания по т. 5 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС.
Определението е правилно.
Атакуваното въззивно определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на отказа на Софийски районен съд да конституира посоченото от банката дружество / [фирма]/ като трето лице-помагач на нейна страна, не е преграждащо развитието на производството по делото по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, защото третото лице никога няма качеството на главна страна в процеса, т.е. иск от или срещу него може да се предяви в отделно производство.
Това определение не е от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2, с които „се дава разрешение по същество на други производства”. Такъв характер имат само определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на самото съдебно производство.
Недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на окръжния или апелативния съд, в хипотезата, когато този съд е действал като въззивна инстанция по отношение определение за отказ да бъде уважена молба по чл. 174 ГПК /отм./, следва и от задължителните указания по т. 5 и т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, което е запазило значението си и при действието на Гражданския процесуален кодекс, в сила от 01.03.2008 г. Всяко определение по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК /аналогичен на чл. 213, б.”б” ГПК /отм./ , каквото по вида си е и определението по чл. 220 ГПК, подлежи само на двуинстационно разглеждане и следователно ВКС се произнася по жалби срещу тази категория определения само в случаите /какъвто настоящият не е/, когато те са постановени за първи път от въззивен съд.
С оглед на изложеното, преценката на първия тричленен състав за недопустимост на подадената от [фирма], [населено място] частна касационна жалба е правилна и следва да бъде споделена.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 715 от 25.07.2012 г. по ч. т. д. № 447/2012 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: