4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 824
С., 30.12.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 181/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Т. Т. от [населено място] срещу решение № V-132 от 05.11.2010 г. по в. гр. д. № 1570/2010 г. на Бургаски окръжен съд. С това решение е обезсилено постановеното от Бургаски районен съд решение № ХІІІ-859 от 14. 07.2010 г. по гр. д. № 6244/2009 г. и е прекратено производството в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 124 ГПК за установяване недължимостта на сумата 8 234.54 лв. /разлика между пълния размер на иска 13 883.89 лв. и уважения размер на иска 5 649.35 лв./, за която сума на основание чл. 410 ГПК е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 4319/2008 г. на Бургаски районен съд, представляваща стойността на топлинна енергия за периода ноември 2003 г. – юли 2008 г., обезщетение за забавено плащане, съдебно-деловодни разноски и разноски в изпълнителното производство.
К. поддържа, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Развива подробни съображения срещу извода на решаващия състав за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК, като счита, че същият е в противоречие с установената съдебна практика. Освен това, релевира оплакване и за неправилно определяне на правната квалификация на иска с твърдението, че основанието на същия е чл. 124 във връзка с чл. 439 ГПК.
С въпроса за наличието на правен интерес от предявяването на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК е обосновано и допускането на касационното обжалване. Според касатора, този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС /определение № 262 от 30.04.2009г. по ч. т. д. № 265/2009 г. на ІІ т. о./, а освен това – същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба, по съображения, изложени в писмен отговор от 16.02.2011 г.
Третото лице-помагач на ответника – [фирма], [населено място] – не заявява становище по допускането на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да обезсили първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част, въззивният съд е приел, че предявеният от Н. Т. Т. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е недопустим поради липса на правен интерес. Този извод е мотивиран с обстоятелството, че предмет на претенцията е установяване недължимостта на суми, за които е налице издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК и срещу която длъжникът не е възразил по реда и в срока на чл. 414 ГПК. Изразено е разбирането, че правен интерес от предявяването на установителен иск по общия ред на чл. 124, ал. 1 ГПК е налице само тогава, когато не е предвиден друг специален ред за защита на правата на ищеца, какъвто по отношение на длъжника по заповедното производство е съществувал и това е редът, установен в разпоредбите на чл. 414, чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК. И тъй като в случая длъжникът не се е възползвал от този специален ред – от една страна, не е подал възражение по чл. 414 ГПК, а от друга страна, в хода на исковото производство е заявил изрично, че не желае да ползва реда за защита по чл. 424 и чл. 439 ГПК, решаващият въззивен състав е преценил, че общият исков ред за защита е недопустим.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос безспорно е значим за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решаването му е обусловило частичното прекратяване на производството по делото, но по отношение на него не са осъществени поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Неоснователно е твърдението за противоречие на обжалваното решение с представеното определение № 262 от 30.04.2009 г. по ч. т. д. № 265/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., доколкото посоченият акт касае хипотеза, различна от настоящата. В него правният интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по общия ред на чл. 124, ал. 1 ГПК е признат за ищеца поради това, че предмет на същия е недължимост на суми, за които е издаден изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по отменения процесуален ред на чл. 237 ГПК /отм./, за който специалният иск по чл. 254 ГПК /отм./ е неприложим с оглед изричната норма на § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК /2007 г./. В същия смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 129 от 14.10.2011 г. по т. д. № 864/2010 г. на ВКС, І т. о. Докато в случая предмет на предявения от ищеца иск е установяване недължимостта на суми, за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по новия съдопроизводствен ред на чл. 410 и сл. ГПК. За тези хипотези предявяването на иск по общия ред на чл. 124, ал. 1 ГПК е недопустимо поради липса на правен интерес, произтичаща от съществуването на друг специален ред за защита на длъжника, предвиден в чл. 414, чл. 423, чл. 424 ГПК. Това разрешение е възприето и в практиката на касационната инстанция, имаща задължителен характер съгласно указанията по т. 2 от ТРОСГТК № 1 от 19.02.2010 г. във връзка с т. 1 от ТРОСГТК на ВКС № 2 от 28.09.2011 г., част от която е представена от ответника с отговора му по чл. 287 ГПК – определение № 688 от 14.12.2009 г. по ч. гр. д. № 692/2009 г. на ІІІ г. о.; определение № 643 от 02.11.2009 г. по ч. т. д. № 680/2009 г. на ІІ т. о. и определение № 258 от 18.03.2010 г. по ч. т. д. № 68/2010 г. на І т. о. Наличието на посочената задължителна практика, с която атакуваното въззивно решение е в съответствие, налага извода за отсъствие на предпоставките за допускане на касационния контрол и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване и поради вероятна недопустимост на въззивния акт, на което насочва релевираното от касатора оплакване във връзка с правната квалификация на предявения иск. При определяне на правната квалификация на иска съдът е съобразил изложените от самия ищец обстоятелства, а така също и направеното от него изрично уточнение на исковата молба от 02.11.2010 г., поради което не би могло да се приеме, че е допуснато твърдяното процесуално нарушение, имащо за последица недопустимост на постановения акт.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 522 лв., платена по фактура № 61 от 15.02.2011 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № V-132 от 05.11.2010 г. по в. гр. д. № 1570/2010 г. на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. Т. Т. от [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1, да заплати на [фирма], [населено място], кв. Лозово направените по настоящото дело разноски в размер на сумата 522 /петстотин двадесет и два/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: