3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 833
София, 04.12.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 4217/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Я. П. Б.-Р. от [населено място], [община] срещу определение № 231 от 03.10.2013 г. по т. д. № 2963/2013 г. на Търговска колегия на Върховен касационен съд, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото лице молба по чл. 47, т. 4 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 10.01.2013 г. на Арбитражен съд „А. Юстициарум” С..
Частната жалбоподателка моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Изразява несъгласие с извода за просроченост на исковата молба, като поддържа, че релевантна по отношение срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА в случая е датата 01.04.2013 г., когато по електронната си поща е получила копие от резолюцията на Арбитражния съд от 26.03.2013 г., че изпратената до него жалба от 06.02.2013 г. е оставена без уважение. Според жалбоподателката, предвиденият в закона 3-месечен срок е спазен, тъй като исковата молба е изпратена до Върховен касационен съд по пощата на датата 01.07.2013 г., в подкрепа на което представя разписка и касов бон, издадени от „Български пощи” на посочената дата.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 11.11.2013 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от Я. П. Б.-Р. от [населено място], [община] искова молба по чл. 47, т. 4 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 10.01.2013 г. на Арбитражен съд „А. Юстициарум” С., тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение е приел, че въпреки изрично дадените й указания с разпореждане от 08.07.2013 г. на Председателя на Второ търговско отделение на ВКС, ищцата не е ангажирала доказателства за датата на връчване на решението, чиято отмяна иска. Независимо от това, съдебният състав е преценил, че дори и за дата на връчване на атакуваното решение да се приеме 06.02.3013 г., когато ищцата е подала жалба до арбитражния съд с искане да бъде отменено постановеното от него решение, исковата молба се явява просрочена, тъй като същата е входирана в деловодството на ВКС на 03.07.2013 г., а 3-месечният срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА е изтекъл още на 07.05.2013 г.
Определението е правилно.
Неоснователно е поддържаното от частната жалбоподателка становище, че срокът по чл. 48, ал. 1 ЗМТА следва да се изчислява от датата 01.04.2013 г., на която същата е уведомена от арбитражния съд, че отправната до него жалба от 06.02.2013 г. е оставена без уважение. Съгласно чл. 48, ал.1, изр. 2 ЗМТА, когато е било направено искане за поправка, тълкуване или допълване на решението, срокът тече от деня, в който арбитражният съд се е произнесъл по искането. В случая обаче не се касае за такова искане и поради това цитираната норма е неприложима. Видно от представената по делото жалба вх. № 3-0847 от 08.02.2013 г., искането, с което ищцата е сезирала арбитражния съд, не е за тълкуване, поправка или допълване, а за отмяна на постановеното арбитражно решение поради непризоваването й за участие в делото. Ето защо, произнасянето на съда по това искане е без значение по отношение на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Този срок не може да се счете за спазен с подаването на жалба до арбитражния съд, тъй като съобразно изричната разпоредба на чл. 62, ал. 2, изр. 2 ГПК срокът не се смята пропуснат само, когато молбата е подадена в друг съд или в прокуратурата, но не и при подаването й в друг ненадлежен орган, в т. ч. и в арбитражен съд.
С оглед изложеното, крайният извод в обжалваното определение, че правото на иск за отмяна на атакуваното арбитражно решение е погасено, е правилен. Независимо дали ще бъде изчислен от датата 31.01.2013 г., която самата ищца посочва като момент на получаване на арбитражното решение, или от датата 06.02.2013г., приета от първия тричленен състав като поставяща началото на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, подадената на 03.07.2013 г. искова молба е просрочена и не подлежи на разглеждане.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 231 от 03.10.2013 г. по т. д. № 2963/2013 г. на Търговска колегия на Върховен касационен съд, Второ отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: