4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
С., 24.06.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 4113/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания [фирма], [населено място] срещу решение № 116 от 05.07.2013 г. по в. гр. д. № 235/2013 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено постановеното от Варненски окръжен съд решение № 188 от 01.03.2013 г. по гр. д. № 1574/2012 г. за осъждане на касатора да заплати на О. Н. Я. и И. Н. Я., двамата от [населено място], обезщетение по чл. 226, ал. 1 КЗ за неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка Ж. И. Я., настъпила като последица от пътно-транспортно произшествие от 10.10.2010 г., за разликата над 30 000 лв. до присъдената сума 70 000 лв. за всеки от ищците.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно с твърдението, че макар да е обсъдил фактите, които съобразно задължителната съдебна практика (ППВС № 4/68 г.) представляват и критерии за справедливост, е достигнал до неверни изводи относно размера на обезщетението, възмездяващо причинените на ищците неимуществени вреди. Освен това, изразява несъгласие и с извода за липса на съпричиняване от страна на пострадалото лице, като счита, че този извод е резултат от неоснователния отказ да бъде допусната поисканата от него автотехническа експертиза и от съобразяване на влязлото в сила споразумение по приключилото наказателно производство срещу делинквента.
Като значими за допускането на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Правилно ли е приложен чл. 52 ЗЗД при определяне размера на присъденото обезщетение, предвид конкретните обективни факти, изложени в т. 1.1, 1.2., 1.3. от настоящото изложение; 2. Правилно ли съдът не е допуснал поисканата от нас съдебно-техническа експертиза, с която се стремим да докажем наличие на съпричиняване (на различно от установеното в споразумението по наказателното производство основание) на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, с което се накърнява правото на защита на доверителите ми, т. к. при евентуално установяване на такова съпричиняване то обезщетението за претърпени вреди следва да бъде намалено с определения процент съпричиняване”. По отношение на първия въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като в подкрепа на твърдението за противоречие в съдебната практика касаторът представя две първоинстанционни решения, за които липсват данни да са влезли в сила. По отношение на втория въпрос е заявено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 55 от 30.05.2009г. по т. д. № 728/2008 г. на ВКС, І т. о.
Ответниците по касация – О. Н. Я. и И. Н. Я., двамата от [населено място] – не изразяват становище по допускане на касационното обжалване. В депозирания по делото писмен отговор от 14.10.2013 г. са развити подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Третото лице-помагач на касатора – П. Я. П. от [населено място] – не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявените от О. Н. Я. и И. Н. Я., двамата от [населено място] искове за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на майка им Ж. И. Я., настъпила като последица от пътно-транспортно произшествие от 10.10.2010 г., въззивният съд е приел за доказани всички законови предпоставки за ангажиране отговорността на ЗК [фирма], а именно: наличие на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП; настъпило застрахователно събитие; неправомерно поведение от страна на водача на увреждащото МПС и вредоносни последици, които са в причинна връзка с неправомерното поведение на виновния водач. Като неоснователно решаващият състав е преценил възражението на застрахователя за съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице, като се е позовал на сключеното в наказателния процес срещу делинквента споразумение, в което изрично е посочено, че процесното произшествие е станало на пешеходна пътека, което изключва възможността за преразглеждането на този факт. Изцяло е споделен и изводът на първата инстанция, че справедливо обезщетение в случая представлява сумата 70 000 лв. за всеки от ищците, като в тази насока съдът е съобразил, че макар починалата да е била в пенсионна възраст – 69 години, тя е била трудоспособна, помагала е на двамата си сина и е била в еднакво близки отношения с тях, независимо от факта, че единият живее в чужбина.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, следва да се отбележи, че начинът, по който са формулирани, въпросите са относими изцяло към правилността на въззивния акт, която, съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, може да бъде предмет само на вече допуснат касационен контрол, но не и въпрос, обуславящ допускането му.
Отделно от това, по отношение на така поставените въпроси не са налице поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Поради липсата на данни да са влезли в сила, представените две първоинстанционни решения не представляват „практика на съдилищата” по смисъла, разяснен в т. 3 от цитираното тълкувателно решение и следователно не доказват основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Що се отнася до втория въпрос, свързан с недопускането на поисканата от застрахователя експертиза, представеното решение на ВКС е напълно неотносимо, тъй като с него е разрешен съвсем друг процесуален въпрос – за доказателственото значение на влязлата в сила присъда (споразумение).
Поради изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 116 от 05.07.2013 г. по в. гр. д. № 235/2013 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: