4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
София, 10.01.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на девети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 4697/2013 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба (неправилно означена като „касационна”) на [фирма], [населено място] (в несъстоятелност) срещу определение № 294 от 14.08.2013 г. по ч. гр. д. № 232/2013 г. на Бургаски апелативен съд. С обжалвания акт е оставена без разглеждане подадената от същото дружество частна жалба срещу решение № 377 от 22.04.2013 г. по ч. гр. д. № 684/2013 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменен протокол от 01.03.2013 г. за разпределение на постъпила сума в размер на 38 526 лв. от продажбата на недвижим имот – дворно място с площ от 1964 кв. м. в [населено място], общ. П., съставен по изп. д. № 20128000400403/2012 г. на ЧСИ И. Божилова, рег. № 800, в частта, с която първоинстанционният съд е отказал произнасяне по направените от частния жалбоподател възражения за недопустимост на изпълнителното дело.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че образуваното срещу него изпълнително производство е недопустимо и поради това същото следва да бъде прекратено.
Ответникът по частната жалба – „Р. (България)” ЕАД, [населено място] – счита същата за недопустима, респ. за неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 25.11.2013 г. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
На първо място, следва да се отбележи, че доколкото предмет на обжалване е акт, с който се прегражда разглеждането на делото, т. е. осуетява се разглеждането по същество на частната жалба от въззивния съд, в случая е налице хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с ал.1, т. 1 ГПК, а не хипотезата на чл. 274, ал. 3 ГПК. Ето защо, допускането на касационното обжалване не е обвързано от предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това, изложените от страните съображения в тази насока не следва да бъдат обсъждани.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Въззивният съд е счел подадената от [фирма], [населено място] (в несъстоятелност) частна жалба за недопустима, като е приел, че същата касае първоинстанционното решение не в частта, с която е отменен протокола за разпределение на процесната сума в образуваното срещу него изпълнително дело, а само в частта, с която Бургаски окръжен съд е отказал да се произнесе по заявените доводи за недопустимост на изпълнителното производство и по искането за прекратяването му, излагайки подробни съображения за неоснователност на тези доводи.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно, но не по изложените към него мотиви.
Предмет на подадената от [фирма], [населено място] (в несъстоятелност) жалба до Бургаски апелативен съд по реда на чл. 462, ал. 2 ГПК е законосъобразността на разпределението от 01.03.2013 г., извършено по изп. д. № 20128000400403/2012 г. на ЧСИ И. Божилова, рег. № 800, като искането до съда е за отмяна на същото и връщане на делото на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение на сумата 38 526 лв. от продажбата на недвижим имот – дворно място с площ от 1964 кв. м. в [населено място], общ. П.. С постановеното решение № 377 от 22.04.2013 г. по ч. гр. д. № 684/2013 г. на Бургаски окръжен съд искането на частния жалбоподател е уважено изцяло – обжалваното разпределение е отменено и делото е върнато на ЧСИ И. Божилова за изготвяне на ново разпределение на постъпилата от продажбата сума. Следователно, при този резултат за частния жалбоподател липсва правен интерес от обжалване на постановения в негова полза първоинстанционен акт и поради това подадената срещу същия частна жалба е недопустима. Допустимостта на частната жалба с преценява с оглед на самия съдебен акт, а не на съображенията, които го мотивират, тъй като съгласно задължителните указания по т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, в която част същото е запазило значението си и при действието на новия ГПК, мотивите не подлежат на самостоятелно обжалване. Ето защо, отказът на първоинстанционния съд да се произнесе по доводите на жалбоподателя за недопустимост на изпълнителното производство, съдържащ се в мотивите към първоинстанциноното решение, не може да обоснове допустимост на подадената срещу него частна жалба, както правилно е преценил и въззивният съд (макар неправилно да е обсъждал основателността на оплакванията в нея).
С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, частният жалбоподател следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 294 от 14.08.2013 г. по ч. гр. д. № 232/2013 г. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] (в несъстоятелност), ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], х-л „Р.”, офис 209, да заплати на „Р. (България)” ЕАД, [населено място], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: