4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
София, 14.01. 2015година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 766/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 28.10.2013 г. по в. гр. д. № 5124/2012 г. на Софийски градски съд, ІІ-А състав, с което е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 56 състав решение от 09.01.2012 г. по гр. д. № 5610/2011 г. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от дружеството-касатор срещу Министерство на икономиката, енергетиката и туризма – Изпълнителна агенция по програма „ФАР”, [населено място] обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 19 437.16 лв., представляваща неизплатена част от дължимата безвъзмездна помощ по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 018-164.05.01/E./G-3-024 от 27.11.2008 г. за осъществената част ІІ – консултантска услуга въз основа на договор със [фирма] от 08.05.2009г. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 983.34 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата 19 437.16 лв. за периода от 16.08.2010 г. до 10.02.2011 г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо и неправилно. Според касатора, съдът се е произнесъл по непредявен иск, приемайки, че предмет на спора е неплатеният остатък от сумата по част ІІ от процесния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ – стойността на консултантската услуга, което е в противоречие с твърденията в исковата молба, че исковата сума представлява неплатен остатък от сумите по двете части на договора – стойността на доставения софтуер и сървър и на консултантската услуга . Оплакването за недопустимост на въззивния акт е аргументирано и с приетото от съда, че неплащането на исковата сума представлява временно спиране на плащанията по договора, каквото възражение не е било направено от нито една от страните. Неправилността на обжалваното решение е мотивирана с допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на всички доводи и възражения на дружеството-ищец, както и в съобразяване на съдебни решения (актове на Върховен административен съд), които са представени в незаверени копия и за които няма данни да са влезли в сила. Изразено е несъгласие и с извода за наличие на конфликт на интереси при сключване на договора за консултантска услуга и за пълно неизпълнение на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с твърдението, че решаващият състав неоснователно не е съобразил липсата на възражения от страна на договарящия орган по представения финален технически доклад, както и че е приложил нормата на чл. 31, ал. 7 от ПМС № 55/2007 г., която не е съществувала към датата на сключване на процесния договор.
Като обуславящи допускането на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът поставя въпросите: „1. Гражданският съд длъжен ли е да извършва във всички случаи служебно проверка на валидността на административните актове, респ. на решенията на административните съдилища, които са представени по делото, но по които не е участвала едната страна-ищеца или ответника и задължително да извършва косвен съдебен контрол като инцидентно преценява тяхната валидност и законосъобразност, доколкото те имат съществено значение за решаване на гражданскоправния спор; 2. При наличие на конфликт на интереси по една част от договора за безвъзмездна финансова помощ, респ. по един договор с подизпълнител, налице ли е пълно неизпълнение на целия договор; 3. Какъв е характерът на одобряването на всеки един договор с подизпълнител от договарящия орган, както и какъв е характерът на договорения в чл. 13.2. от договора за безвъзмездна финансова помощ 60-дневен срок за възражения по финалния технически доклад, има ли преклузия на правото на възражения по него, респ. по изпълнението на проекта или не; 4. Може ли да бъде прекратен изцяло изпълнен и отчетен договор за безвъзмездна помощ без писмено уведомяване една година след представянето на окончателния финален отчет”.
Ответникът по касация – Министерство на икономиката, енергетиката и туризма – Изпълнителна агенция по програма „ФАР”, [населено място] – не заявява становище по допускането на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционния акт, с който са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу Министерство на икономиката, енергетиката и туризма – Изпълнителна агенция по програма „ФАР”, [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивинят съд е приел, че претендираната от ищеца сума 19 437.16 лв., представляваща неизплатена част от безвъзмездна помощ по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 018-164.05.01/E./G-3-024 от 27.11.2008 г. за осъществената част ІІ – консултантска услуга въз основа на договор със [фирма] от 08.05.2009г., е недължима, тъй като договорът за консултантска услуга е сключен при конфликт на интереси, което обосновава правото на договарящия орган да прекрати едностранно договора за безвъзмездна финансова помощ без да заплаща каквито и да било обезщетения (чл. 11.2., б. „е”), а също правото да вземе предпазни мерки, преди или вместо да прекрати договора, изразяващи се във временно прекратяване на плащанията без предизвестие (чл. 11.6). Конфликтът на интереси е обоснован с факта, че едноличен собственик на изпълнителя по договора за консултантска услуга [фирма] е А. И. Д., която е съпруга на Е. З. И., заемащ публична длъжност при ответника Министерство на икономиката, енергетиката и туризма – Изпълнителна агенция по програма „ФАР”. Този конфликт на интереси е счетен за доказан от представеното Решение № РД-16-904/30.07.2010г. на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма, потвърдено с решение № 3395 от 09.03.2011 г. по адм. д. № 11802/2010 г. на ВАС, V отд., което от своя страна е оставено в сила с решение № 111472 от 16.08.2011 г. по адм. д. № 6139/2011 г. на ВАС, петчленен състав.
Настоящият състав намира, че поставените от касатора въпроси не могат да обосноват допускане на касационното обжалване, тъй като същите не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи изхода на конкретното дело по смисъла, разяснен в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Отговорът на тези въпроси е предпоставен от обсъждането на събраните по делото доказателства и възприетата от решаващия състав фактическа обстановка, което съгласно цитираната задължителна съдебна практика не може да бъде отнесено към основанията за допускане на касационния контрол. Отсъствието на общата предпоставка по отношение на последния въпрос произтича и от обстоятелството, че същият изобщо не е бил предмет на обсъждане във въззивния акт. Точно обратното, в обжалвания акт изрично е посочено, че доводите на ищеца, че ответникът не е прекратил процесния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, са счетени са ирелевнатни за спора.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и поради вероятната недопустимост на въззивния акт, произтичаща от неправилно определяне предмета на спора и противоречие с твърденията в исковата молба. В случая съдът е аргументирал неоснователността на иска с наличие на предпоставките на чл. 11.6 от договора за предприемане на предпазни мерки, изразяващи се във временно прекратяване на всички плащания по договора за безвъзмездна финансова помощ, а не само на плащанията, касаещи част ІІ на същия. Следователно, крайният правен извод на въззивната инстанция не е резултат от неправилно възприемане на твърденията в исковата молба, а от преценката за това дали са изпълнени предвидените в договора изисквания за окончателно плащане на сумите по него, правилността на която обаче е относима към правилността на обжалваното решение, а не към неговата допустимост.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 28.10.2013 г. по в. гр. д. № 5124/2012 г. на Софийски градски съд, ІІ-А състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: