5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 553
София,30.09.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 4629/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 205 от 22.07.2013 г. по в. т. д. № 94/2013 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Плевенски окръжен съд решение № 230 от 21.12.2012 г. по т. д. № 144/2011 г. С първоинстанционния акт, в обжалваната негова част, предявените от [фирма], [населено място] срещу търговеца-касатор положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземания са уважени съответно: за сумата 25 680.61 лв., представляваща стойността за консумирана електрическа енергия за периода от 01.01.2010 г. до 28.02.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.04.2011 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК и образуване на ч. гр. д. № 2170/2011 г. на Плевенски районен съд, както и за сумата 570.93 лв. – законна лихва върху главницата за периода от 16.01.2010 г. до 14.03.2011 г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Твърди се, че съдът е приел за съществуващо процесното вземане въз основа на представените от ищеца и изрично оспорени от ответника документи – 36 броя фактури и справки, без да е доказана тяхната истинност, без да са представени оригиналите на същите и без да са ангажирани доказателства за връчването им на ответника по надлежния ред. Според касатора, доколкото са изготвени само въз основа на тези доказателства, приетите по делото множество заключения на икономическите експертизи също не установяват наличието на твърдяните в исковата молба вземания.
Като значими за допускането на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът посочва следните процесуалноправни въпроси: „1. Трябва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, преценка на всички приети по делото доказателства – поотделно и в тяхната взаимна връзка, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни и защо игнорира някои доказателства и възражения по делото; 2. Има ли процесуално задължение съдът, след като е открита процедура по оспорване на основание чл. 193 ГПК и след като многократно са дадени изрични указания досежно тежестта на доказване, то при бездействие от страната и при направено искане от насрещната страна – да приложи нормата на чл. 161 ГПК; 3. Има ли процесуално задължение въззивният съд да разгледа и обсъди всички възражения и въпроси, посочени във въззивната жалба”.
По отношение на посочените въпроси се поддържа съответно: по първия въпрос – противоречие със задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК (решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на І г. о.; решение № 57 от 02.03.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г. на ІІ г. о.; решение № 34 от 22.02.2012 г. по гр. д. 652/2011 г. на ІІ г. о. и решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на І г. о.); по втория въпрос – противоречие с влязло в сила решение от 23. 11.2012 г. по в. гр. д. № 627/2012 г. на Плевенски окръжен съд и по третия въпрос – противоречие със задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК (решение № 57 от 02.03.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г. на ІІ г. о.). Освен това, касаторът счита, че третият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото предвид липсата, според него, на достатъчно богата съдебна практика по приложението на чл. 269, ал. 2 ГПК.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната негова част, с която частично са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, въззивният съд е приел за установено съществуването на вземане на ищеца за доставена на ответника електрическа енергия за периода 01.01.2010 г. – 28.02.2011 г. в размер на сумата 25 680.61 лв., както и дължимостта на лихва за забава върху същата сума за периода от 16.01.2010 г. до 14.03.2011 г. Този извод е направен в резултат на задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства – фактури, справки, заключения на допуснатите в първоинстанционното производство единична и тройна експертизи, а също и след съобразяване на подаденото от самия ответник заявление от 07.01.2011г. за разсрочване на задълженията му към ищеца, възлизащи на сумата 25 605.13 лв. към 30.11.2010 г., преценено като признание за съществуването на дълга до размер на посочената сума. В същия смисъл е възприет и фактът, че ответникът е осчетоводил процесните фактури като платени (с изключение на три от тях), но без да има първични документи, установяващи извършеното плащане.
Като неоснователни решаващият състав е счел оплакванията във въззивната жалба във връзка с доказателствената стойност на представените с исковата молба 36 броя фактури и справки. С оглед обстоятелството, че тези документи са от категорията на частните свидетелстващи документи и поради това, че оспорването им от ответника касае само тяхното съдържание, въззивният съд е счел, че не е следвало да бъде открито производство по реда на чл. 193 ГПК (такова е допустимо само при оспорване автентичността на този вид документи) и че тяхната достоверност следва да бъде преценявана съобразно всички доказателства по делото. Направен е извод и за наличие на изискуемите от закона реквизити на процесните фактури като счетоводни документи, съответстващи на действащата към момента на съставянето им редакция на чл. 7, ал. 1 ЗС и чл. 114, ал. 1 ЗДДС, съгласно които подписът на издател не е задължителен реквизит. Неоснователността на оплакването за непредставяне на оригиналите на процесните фактури и справки е аргументирана с отсъствие на изрично вменено на ищеца задължение по чл. 183 ГПК, тъй като на същия е дадено единствено указание за представяне на липсващата част от описаните в исковата молба фактури, но не и за представянето на оригиналите им. В тази връзка са взети предвид и данните от първоначалното заключение на единичната експертиза, че оригиналите на фактурите са изпратени на самия ответник, като при ищеца съществуват само разпечатки, извадени от счетоводната му програма.
Поради липсата на ангажирани от страна на ответника доказателства, че заявлението от 07.01.2011 г. за разсрочване на задълженията му е подписано като празна бланка, въззивната инстанция е счела оспорването на същото за недоказано.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставените от касатора процесуалноправни въпроси, касаещи приложението на чл. 193 и чл. 161 ГПК, както и задължението на въззивната инстанция да обсъди всички оплаквания във въззивната жалба (чл. 269, ал. 2 ГПК) и да изложи конкретни мотиви по всички доводи и възражения на страните (чл. 235, ал. 2 ГПК), нямат характер на обуславящи по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Отговорът на тези въпроси предпоставя извършването на преценка за допуснати от инстанцията по същество нарушения на посочените процесуални норми, което, съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е възможно само в рамките на вече допуснато касационно обжалване. Отделно от това, отсъствието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК по отношение на първия и третия въпрос произтича и от обстоятелството, че същите не кореспондират с релевираните в касационната жалба оплаквания, тъй като в нея не се съдържат твърдения нито за необсъждане на всички доводи и възражения на страните, нито за необсъждане на оплакванията във въззивната жалба.
Независимо от изложеното, дори и да се преценят като обуславящи, поставените въпроси не могат да обосноват допускане на касационния контрол, тъй като не са налице поддържаните основания. Преди всичко, не е налице противоречие на обжалвания акт с цитираната от касатора задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК. Видно от мотивите на същия, въззивната инстанция, в съответствие с императивните норми на чл. 269, ал. 2 и чл. 235, ал. 2 ГПК, е изложила подробни съображения по всички доводи и възражения на страните и е подложила на задълбочен и обстоен анализ всички събрани по делото доказателства. Решаващият състав е дал ясен отговор на заявените във въззивната жалба оплаквания във връзка с доказателствената стойност на представените от ищеца документи и е посочил конкретно защо ги зачита и приема оспорването им от ответника за недоказано. Що се отнася до обосноваността на тази преценка, то това е въпрос, който касае правилността на постановеното решение и основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за касирането му, а не основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането му до касационно олжалване.
С оглед приетото от въззивния съд, че на ищеца не е било вменено изрично задължение да представи оригиналите на приложените към исковата молба доказателства, не може да се счете, че е налице и твърдяното от касатора противоречие с решението от 23. 11.2012 г. по в. гр. д. № 627/2012 г. на Плевенски окръжен съд по приложението на чл. 190 ГПК (чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК).
Поради наличието на задължителна съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК (част от която е посочена от самия касатор), касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 205 от 22.07.2013 г. по в. т. д. № 94/2013 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: