4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
С.,17.04.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 671/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания [фирма], [населено място] срещу решение № 84 от 17.01.2011г. по гр. д. № 468/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Софийски градски съд, І-11 състав решение № 1482 от 06.04.2010 г. по гр. д. № 2341/2007 г., предявеният от Е. Л. В. от [населено място] срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Х. Ц. Г., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие от 13.08.2005 г., е уважен за сумата 75 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.06.2007 г. до окончателното й изплащане, а акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е уважен за сумата 9 438.07 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху първата сума за периода от 07.07.2006 г. до 11.06.2007 г.
К. моли за отмяна на обжалваното решение, като счита същото за неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че въззивният съд е разгледал жалба, която не отговаря на изискванията на чл. 198 ГПК /отм./, тъй като не съдържа указания в какво точно се състои порочността на първоинстанционния акт, както и че при формирането на собствените си мотиви се е позовал на негодни доказателства по отношение механизма на ПТП – показанията на свидетел, който няма качеството „очевидец”, а освен това е лице, чиито показания следва да се преценяват съобразно нормата на чл. 136 ГПК /отм./. В касационната жалба са развити подробни оплаквания и за необоснованост на изводите на решаващия състав относно размера на дължимото обезщетение и приетия принос за вредите от страна на самия пострадал.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, допускането на касационното обжалване се поддържа по отношение на следните конкретно формулирани въпроси, за които се твърди, че са „от значение за точното прилагане на правото”: 1. Допустимо ли е въззивният съд да формулира по собствен почин оплакване за неправилност, каквото не е сторено във въззивната жалба, в случаите, при които направеното от въззиваемата страна изложение формално е наименовано „въззивна жалба”, без да съдържа и да е посочено конкретно оплакване за неправилност на постановения съдебен акт; 2. Следва ли въззивният съд да определя по-висок размер на сума за обезвреда на неимуществени вреди – болки и страдания, без в хода на съдебното производство да са събрани нови факти от значение за спорното право и без пред въззивния съд да са събрани в условията на непосредственост доказателства по основанието на претенцията; 3. Следва ли да се формират нови мотиви при липса на предмет, правно основание и интерес от въззивно обжалване, т. е. в условията на недопустимост на въззивната жалба.
Ответницата по касация – Е. Л. В. от [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени частично първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част и да присъди на ищцата Е. Л. В. допълнително сумата 35 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Х. Ц. Г., причинена от пътно-транспортно произшествие на 13.08.2005 г., въззивният съд е преценил, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД в случая е обезщетение в размер на сумата 100 000 лв., което следва да бъде намалено със сумата 25 000 лв., предвид приетото съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице в размер на ?. Като релевантни при определяне на обезщетението решаващият състав е взел предвид установените от показанията на разпитаната по делото свидетелка обстоятелства за съществувалите между ищцата и починалия отношения на силна привързаност и обич и за начина, по който майката е преживяла смъртта на своя син, като са отчетени също възрастта на ищцата и на пострадалия към момента на произшествието. Приетият от въззивния съд по-малък обем на съпричиняване /1/4, а не 1/2/ е обоснован с липсата на доказателства за конкретния механизъм на настъпване на ПТП, в т. ч. за твърдението на ответника, че произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
От една страна, напълно достатъчно основание за недопускане на касационния контрол е ненадлежното заявяване на единственото поддържано от касатора основание – това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С твърдението, че поставените въпроси са „от значение за точното прилагане на закона” касаторът в действителност е релевирал само част от посоченото основание, като не е съобразил задължителните указания по приложение на същото, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, според които, точното прилагане на закона и развитието на правото формират едно общо основание за допускане на касационния контрол.
От друга страна, по отношение на поставените въпроси не е осъществена и общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно – същите да са обуславящи изхода по конкретното дело. Доколкото тези въпроси са изцяло свързани с обсъждането на събраните по делото доказателства и с формиране волята на съда, с оглед разясненията по т. 1 от цитираното тълкувателно решение, същите не могат да бъдат определени като такива, които могат да обосноват допускане на касационния контрол. Тези въпроси са относими към правилността на обжалваното решение и поради това тяхното решаване е част от разглеждането на касационната жалба, а не от производството по чл. 288 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 84 от 17.01.2011г. по гр. д. № 468/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: