О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 801
София, 21.12.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 747/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “С” ООД, гр. С. срещу решение № 737 от 07.01.2009 г. по гр. д. № 1060/2008 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила постановеното от Старозагорски окръжен съд решение № 160 от 28.05.2008 г. по т. д. № 269/2007 г. С първоинстанционното решение са уважени предявените от “Т” Е. , гр. С. против ”С” ООД, гр. С. искове: за сумата 4 618.06 евро – обезщетение за вреди по договор за превоз от 11.07.2006 г. и за сумата 1 396 евро – уговорено възнаграждение по същия договор.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Изразено е несъгласие с извода на въззивната инстанция, че претърпените от ищцовото дружество вреди при извършването на възложения от него превоз на стоки са резултат от виновното поведение на превозвача. Според касатора, за него, в качеството му на изпращач на стоката, изобщо не е съществувало задължение да обявява съдържанието на химични вещества в товара, тъй като същият няма характеристиката на „опасен товар” по смисъла на Приложение „А” и „В” към Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR). Релевирано е и изрично оплакване за недопустимост на въззивното решение поради произнасянето по непредявено основание, аргументирано с твърдението, че съдът е ангажирал отговорността на ответника на основание нарушение на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), каквото не е заявено в исковата молба.
В приложеното допълнение към касационната жалба, имащо характер на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поддържа наличието на всички основания по чл. 280 ГПК по поставените от него два въпроса. По-конкретно:
По отношение на заявения като съществен за делото материалноправен въпрос – при какви условия възниква договорната отговорност за вреди – се твърди, че същият е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд /решение № 1190/1994 г. по гр. д. № 514/193 г. на ВС, V г. о. и решение № 68 от 04.02.2000 г. по гр. д. № 1127/99 г. на ВКС, V г. о./, а също и че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, предвид липсата на съдебна практика относно същността на задълженията на изпращача по цитираните два международноправни акта.
По отношение на втория релевиран въпрос – процесуалноправния въпрос за задължението на съда да се произнесе само на предявеното основание и с оглед твърдяните от ищеца обстоятелства – се поддържа, че въззивното решение противоречи на практиката на Върховен касационен съд /решение № 270 от 20.05.2000 г. по гр. д. № 1434/1999 г. на ІV г. о./ и че с него се създава противоречива практика, като в тази връзка са представени две решения, постановени съответно от Пловдивски апелативен съд /по в. гр. д. № 315/200 г./и от Софийски градски съд /по гр. д. № 3502/203 г./.
Ответникът по касация – “Т” Е. , гр. С. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на постановеното от Пловдивски апелативен съд решение, както и че депозираната срещу него жалба е неоснователна. Съображения в подкрепа на заявеното становище са развити в писмено възражение от 03.07.2009 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да остави в сила постановеното от Старозагорски окръжен съд решение, въззивният съд е споделил изцяло изводите за неоснователност на предявените искове, като е приел, че следва да бъде ангажирана отговорността на изпращача по процесния договор за превоз „С” ООД, гр. С. за вредите, претърпени от превозвача „ТНТ” Е. , гр. С. във връзка с изпълнението на превоза, изразяващи се в заплащане на разходи за унищожаване на товара от компетентните органи в Австрия след извършено химическо изследване на същия и определянето му като опасна пратка. Решаващият състав е счел, че дори и превозваният от ищеца товар да не е представлявал в действителност „опасен товар” и дори направеният анализ да е бил неточен, методите за извършването му са предизвикани единствено от неизпълнението на задълженията на изпращача по чл. 11, ал. 2 от Конвенцията CMR, тъй като предоставената информация за товара е била непълна – не е съдържала точния състав и наименованията на съставките му – и всъщност е била подвеждаща. С оглед на това, въззивният съд е преценил за основателни както претенцията за обезщетение, така и претенцията за заплащане на уговореното превозно възнаграждение /макар по отношение на последната да не са изложени конкретни съображения/.
С оглед мотивите на въззивното решение и твърденията на касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение.
Безспорно, поради това, че обуславят уважаването на предявените искове, поставените въпроси са от значение за изхода на спора, т. е. осъществена е главната предпоставка за допускане на касационно обжалване, предвидена в чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсват обаче допълнителните изисквания, специфични за поддържаните от касатора основания.
Преди всичко, не може да се счете, че и по двата поставени въпроса обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на Върховен касационен съд.
По материалноправния въпрос: Цитираното решение № 68 по гр. д. № 1127/99 г. на V г. о. е напълно неотносимо, тъй като в него е обсъждан въпрос, който в случая не е предмет на делото – за наличието на обективна невъзможност на длъжника да изпълни поетото задължение за доставка на мазут. Другото решение – № 1190/94 г., макар да е принципно относимо към поставения въпрос, е постановено при фактическа обстановка, различна от тази по настоящото дело и в него е обсъждана конкуренцията между вината на длъжника и на самия кредитор за настъпилите вреди от неизпълнението на договора.
Неотносимо е и решението, с което касаторът аргументира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос – решение № 270 по гр. д. № 1434/99 г. Видно от мотивите на същото, недопустимостта на въззивното решение е обосновава с произнасянето по част от спора, по която първоинстанционното решение е влязло в сила поради необжалването му. Докато в конкретната хипотеза, касаторът твърди недопустимост на въззивното решение поради произнасянето по основание, което не е било предявено с исковата молба.
По отношение на процесуалноправния въпрос не може да се счете за доказано и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Становището за противоречиво решаване на този въпрос е базирано на две въззивни обезсилителни решения, които обаче не следва да бъдат обсъждани, тъй като липсват данни да са влезли в сила.
На последно място, не е осъществено и поддържаното по отношение на материалноправния въпрос основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изводите, до които е достигнал въззивният съд във връзка със задълженията на страните по процесния договор за международен превоз на стоки, са резултат от извършената от него в съответствие с правомощията му на инстанция по съществото на спора конкретна преценка на фактите и доказателствата. Освен това, следва да се отбележи, че поставеният от касатора материалноправен въпрос е свързан с приложимостта на разпоредби, които са напълно ясни и точни и не предизвикват необходимост от тълкуване, поради което, сама по себе си, липсата на практика по тях не може да обоснове допускане на касационното обжалване.
С оглед изложеното, настоящият състав приема, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 737 от 07.01.2009 г. по гр. д. № 1060/2008 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: