4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
София, 30.04.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 989/2015
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел „Войнишко кладенче”, [населено място] против определение № 332 от 20.10.2014 г. по ч. гр. д. № 290/2014 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от сдружението частна жалба срещу определение № 436 от 17.07.2014 г. по гр. д. 0 250/2014 г. на Сливенски окръжен съд за прекратяване на производството по същото дело, образувано по иск на Сдружение с нестопанска цел „Войнишко кладенче” срещу [фирма], [населено място] за сумата 25 020 лв. – обезщетение за неизпълнение на договорно задължение, и изпращането му по подсъдност на Пловдивски окръжен съд.
В частната касационна жалба се поддържа, че определението е неправилно. Изразено е несъгласие с извода на съда, че ищцовото сдружение няма качеството на „потребител” по смисъла на § 13, т. 1 З. по съображения за стеснително тълкуване на тази норма и за несъобразяване на § 1, т. 42 и т. 43 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката. Според частния касатор, решаващият състав не е отчел важното за случая обстоятелство, че членовете на сдружението са физически лица – потребители на електрическа енергия и единствената причина за обединяването им в сдружение е необходимостта от изграждане на собствен трафопост, който да им осигурява електрическа енергия с нормални параметри и съответно да преотчита доставената до трафопоста и използвана от тях електроенергия.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с оглед изрично дадените му с разпореждане от 22.01.2015 г. указания за посочване и обосноваване на материалноправния или процесуалноправен въпрос, частният касатор заявява, че поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК „предвид разрешението, дадено с ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1. и свързано със служебното задължение на съда да следи за спазване на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения, респ. и определения във всяко положение на делото”.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Постановеният от въззивния съд акт е от категорията на подлежащите на касационно обжалване съгласно указанията по т. 9в от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Отбелязаното в него в обратен смисъл е ирелевантно за допустимостта на настоящото производство.
За да потвърди обжалваното определение, с което Сливенски окръжен съд е прекратил производството по делото, образувано по иск на Сдружение с нестопанска цел „Войнишко кладенче” срещу [фирма], [населено място] за сумата 25 020 лв. – обезщетение за неизпълнение на договорно задължение, като е изпратил същото по подсъдност на Пловдивски окръжен съд, въззивният съд е споделил становището на първата инстанция, че не е налице основание за прилагане разпоредбата на чл. 113 ГПК по отношение на местната подсъдност на спора. Този извод е направен с оглед обстоятелството, че съгласно § 13, т. 1 от ДР на З. качеството „потребител” имат само физическите лица, докато в случая страна по процесния договор и по делото е самото сдружение, което е юридическо лице. Като недоказани и опровергани от извършената от съда служебна справка в Търговския регистър са преценени и доводите на частния жалбоподател за наличие на клон или поделение на ответника в [населено място], което би обосновало подсъдност на делото на Сливенски окръжен съд.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Независимо от изричните и подробни указания във връзка с изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, частният касатор не е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който да бъде извършена преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са развити само съображения по съществото на правния спор относно това, дали ищецът притежава качеството „потребител” на електрическа енергия за „стопански” или за „битови” нужди, но без да е формулиран конкретен въпрос във връзка с тях. Единственият въпрос, който би могло да се приеме, че е поставен от него, това е въпросът за допустимостта да бъде обжалвано въззивното определение. Обжалваемостта на въззивния акт, обаче, е въпрос, относим към допустимостта на касационния контрол, а не към допускането му, като преценката за това се извършва от съда служебно, без да е необходимо да е налице възражение от заинтересованата страна или изрично поставен въпрос. Следователно, позоваването от частния касатор на задължителната съдебна практика – т. 9в от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – е релевантно само за обосноваване допустимостта на подадената частна касационна жалба, но не и във връзка с допускането й до разглеждане от ВКС.
Изложеното налага извод за липса на поставен въпрос, относим към преценката по чл. 280 ГПК, което, съгласно указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и предвид недопустимостта такъв въпрос да бъде изведен служебно от касационната инстанция, е достатъчно за недопускане на касационното обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 332 от 20.10.2014 г. по ч. гр. д. № 290/2014 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: