3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
София,15.03.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1276/2013 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 2568 от 30.11.2012 г. по гр. д. № 1230/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на същото дружество /въззивник в производството/ за връщане на цялата или на 1/2 от платената от него държавна такса по въззивна жалба срещу решение № 221 от 01.12.2011 г. по гр. д. № 532/2010 г. на Благоевградски окръжен съд.
В частната жалба са развити подробни съображения за недължимост на платената по въззивното дело държавна такса, предвид оттеглянето на исковете в уважената им част, извършено от ищеца [фирма], [населено място] със съгласието на ответника [фирма], [населено място] след постановяване на първоинстанционното решение и преди образуване на производството пред Софийски апелативен съд по подадената от ответника въззивна жалба. Частният жалбоподател счита, че доколкото оттеглянето на исковете е резултат от постигната между страните извънсъдебна спогодба, то в случая е налице хипотезата на чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – счита същата за основателна по съображения в писмен отговор от 15.02.2013 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Отказът на въззивния съд да върне държавната такса, внесена от [фирма], [населено място] във връзка с депозираната от него въззивна жалба, е аргументиран с основанието за прекратяване на производството по делото – не поради постигната между страните и одобрена от съда спогодба, а поради оттегляне на предявените искове.
Това становище е правилно и следва да бъде споделено като съответстващо на закона. Разпоредбата на чл. 78, ал. 9 ГПК, на която се позовава частният жалбоподател, е неприложима към настоящата хипотеза. В същата ясно и недвусмислено като единствено основание за връщане на половината от внесената държавна такса е предвидена съдебната спогодба по смисъла на чл. 234 ГПК. Всички останали начини за приключване на производството по делото без постановяване на решение по същество – оттегляне и отказ от иска или извънсъдебно споразумение /чиято последица съгласно чл. 249 ГПК е обезсилване на невлязлото в сила съдебно решение и прекратяване на производството по делото/, не могат да бъдат приравнени на съдебната спогодба и поради това не представляват основание за връщане на държавната такса. В случая, в молбата си от 20.03.2012 г., депозирана след подаване на въззивна жалба вх. № 4261/23.12.2011 г., страните са поискали прекратяване на производството по делото поради оттегляне на исковете от ищеца [фирма], [населено място] с изричното съгласие на ответника [фирма], [населено място]. С оглед на това, въззивният съд правилно е преценил, че не се дължи връщане на внесената по жалбата държавна такса. По изложените по-горе съображения, този извод не би бил променен, дори и причина за оттеглянето на исковете да е сключена между страните извънсъдебна спогодба, каквото твърдение същите заявяват за първи път в настоящото производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2568 от 30.11.2012 г. по гр. д. № 1230/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: