3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 839
София,28.09.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 541/2012 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 923 от 23.04.2012 г. по ч. гр. д. № 511/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено постановеното от Софийски градски съд, І бр. състав определение от 09.01.2012 г. по ч. гр. д. № 15 559/2011 г. и е прекратено производството по подадената от същото дружество молба за допускане на обезпечение на бъдещи искове срещу [фирма] и Н. П. Й..
Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Изразява несъгласие с извода на решаващия състав за недопустимост на първоинстанционния акт поради некомпетентност на съда, сезиран с молбата за обезпечение на бъдещи искове, като твърди, че завеждането на исковете преди произнасянето по молбата за допускане на тяхното обезпечение е факт, който не се отразява на правомощията на сезирания вече съд. Освен това, според частния касатор въззивната инстанция е приела, че исковете пред Софийски окръжен съд са предявени преди подаването на молбата за допускане на обезпечение на бъдещи искове пред Софийски градски съд, без да са ангажирани конкретни доказателства в тази насока.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдението, че обжалваното определение съдържа произнасяне по следните въпроси, чието решаване е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1. Докога съдът, разглеждащ делото за обезпечение на бъдещ иск, е компетентен да се произнесе по съществото на искането за допускане на обезпечение и дали обезпечителното производство по реда на чл. 390 ГПК следва да продължи да се развива и след завеждане на исково дело, при условие, че обезпечителни мерки в рамките на същото исково дело не са били реално наложени; 2. За приложението на чл. 126, ал. 1 ГПК в контекста на обезпечителното производство – дали такова приложение е допустимо и при какви хипотези то е недопустимо.
Ответниците по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] и Н. П. Й. от същия град – не заявяват становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 396, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да обезсили първоинстанционното определение и да прекрати производството по подадената от [фирма], [населено място] молба по чл. 390 ГПК за допускане на обезпечение на бъдещи искове срещу [фирма], [населено място] и Н. П. Й. от С., въззивният съд е приел, че тази молба е недопустима по съображения, че към момента на подаването й бъдещите искове, чието обезпечение се иска, вече са били заведени пред Софийски окръжен съд, което обосновава съответно изключителната му компетентност съгласно чл. 389, ал. 1 ГПК да се произнесе по искането за обезпечение. Този извод е направен с оглед представените от ответниците доказателства – копие от искова молба до Софийски окръжен съд и определение от 23.11.2011 г. по т. д. № 258/2011 г. на същия съд, в което е отразен входящият номер на исковата молба – 2578 и датата на нейното подаване – 17.11.2011 г., съвпадаща с датата, на която пред Софийски градски съд е депозирана молбата за допускане на обезпечение на бъдещи искове. С посоченото определение Софийски окръжен съд се е произнесъл по изрично направеното в исковата молба искане за допускане обезпечение на предявените искове, като е уважил същото при условието да бъде внесена парична гаранция в размер на 30 000 лв.
С оглед мотивите на обжалвания акт, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на същия до касационен контрол.
По отношение на въпроса, свързан с приложимостта на чл. 126 ГПК, не е осъществена общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК. Единственият мотив за приетата от въззивния съд недопустимост на молбата по чл. 390 ГПК е обстоятелството, че същата е подадена, след като описаните в нея бъдещи искове вече са били предявени, от което следва и приложимостта на императивната норма на чл. 389, ал. 1 ГПК, предвиждаща изключителна компетентност на съда, пред който делото е висящо, да се произнесе по допускането на обезпечение. С оглед на това и доколкото в мотивите на обжалваното определение изобщо не е обсъждано приложението на чл. 126 ГПК, този въпрос не може да се счете обуславящ изхода на делото, което изключва съответно и преценка на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и по въпроса, свързан с пределите на компетентността на съда, разглеждащ делото за обезпечение на бъдещ иск, макар по отношение на същия да е изпълнено общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Разпоредбите на чл. 389 и чл. 390 ГПК съдържат детайлна регламентация на обезпечаването на исковете – както на вече предявените, така и на бъдещите искове, в т. ч. и относно компетентността на съда във всяка от двете хипотези. Поради това, че посочените норми са напълно ясни и не пораждат никакво съмнение нито относно понятието „бъдещ иск”, нито относно това, че компетентността на съда да се произнесе по искането за обезпечение е пряко обусловена от факта, дали искът е „бъдещ” или вече е предявен, не може да се приеме, че решаването на поставения от касатора въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла, разяснен в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 923 от 23.04.2012 г. по ч. гр. д. № 511/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: