О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
София, 29.04.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на девети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 3387/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1211 от 01.07.2013 г. по в. гр. д. № 354/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, с което, след отмяна на постановеното от Пловдивски районен съд решение № 4796 от 20.12.2012 г. по гр. д. № 11 363/2012 г., са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу касатора отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата 15 324.79 лв. по фактура № [ЕГН] от 19.10.2011 г. и на сумата 11 039 лв. по фактура № [ЕГН] от 19.10.2011 г., представляващи корекция за потребена електроенергия в обект „Комплекс С. гардън” в к. к. „Слънчев бряг” съответно за периода 27.05.2011 г. – 25.08.2011 г. (за първата сума) и за периода 10.04.2011 г. – 25.08.2011 г. (за втората сума).
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Според касатора, решаващият състав неоснователно се е позовал на формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика на ВКС за недопустимост на едностранното коригиране на сметките на потребителите, с твърдението, че същата не следва да се счита обвързваща, предвид последващото нормативно изменение – влязлата в сила редакция от 17.07.2012 г. на Закона за енергетиката и по-специално чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, допускащ именно такава корекция на сметките. Развити са подробни съображения за това, че изменението на закона следва да се приложи и към правоотношенията, развили се преди него, тъй като новата разпоредба попълва с изрична воля на законодателя възприето и преди разрешение, чието уреждане е било пропуснато, като същевременно изравнява третирането на сходни обществени отношения.
Като значим за конкретното дело в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „Съществува ли законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената от този клиент електрическа енергия след измененията на Закона за енергетиката (ЗЕ), направени със Закона за изменение и допълнение на ЗЕ (обн., ДВ, бр. 54 от 2012 г.). Касаторът счита, че така поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 06.08.2013 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи обективно съединените искове на [фирма], [населено място] за недължимост на сумите по двете процесни фактури, въззивният съд, позовавайки се на основното заключение на техническата експертиза, е приел, че в случая извършената проверка и установеният процент грешка – 61.18 са при един частен /единичен/ случай на режим на работа /натоварване/; че този процент не може да бъде използван като измерител на грешката и че е начислено допълнително количество електроенергия за 138 дни, както и 91 дни вместо 90 дни съгласно чл. 54, ал. 2 от Общите условия на крайния снабдител. Отделно от това, според решаващия състав, доколкото не е съставен от контролни органи по смисъла на чл. 78, ал. 1 ЗЕ, констативният протокол по чл. 80 ЗЕ има значението на частен, а не на официален документ, поради което се преценява от съда с оглед на всички доказателства по делото. Като допълнителен аргумент за недопустимостта на извършената от електроснабдителното дружество корекция на сметките на ищеца за минал период, и то при липса на негово виновно поведение, въззивната инстанция се е позовала и на практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, имаща задължителен характер.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставеният от касатора въпрос не може да бъде определен като значим за конкретното дело по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е единствено обуславящ за изхода на спора. Видно от мотивите на въззивния акт, недължимостта на исковите суми е обоснована с неспазването на изискванията на закона и Общите условия на електроразпределителното дружество при извършване на проверката на средството за техническо измерване и с недоказаността на отразените в констативния протокол факти, преценяван с оглед останалите доказателства по делото. Липсата на законово основание за едностранна корекция на сметката на ищеца и формираната в тази връзка практика на ВКС е само допълнително съображение за недължимост на исковите суми. Следователно, дори и при решаване на поставения от касатора въпрос по различен начин, изходът на спора би бил същият – уважаване на претенциите.
Съгласно постановките на цитираното тълкувателно решение, липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, поради което не следва да бъде обсъждано наличието на изискванията, относими към конкретното поддържано основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника разноски за настоящото производство в размер на сумата 500 лв. – адвокатско възнаграждение, чието заплащане в брой е удостоверено в приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие № 241826 от 01.08.2013 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1211 от 01.07.2013 г. по в. гр. д. № 354/2013 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], [жилищен адрес] разноски по настоящото дело в размер на сумата 500 (петстотин) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: