О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
София, 13.07.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 563/2010г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ц. Ц. Д. от гр. С. против определение № 6* от 29.04.2010 г. по ч. гр. д. № 2415/2010 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 26 състав определение от 26.01.2010 г. по гр. д. № 602/2008 г. за прекратяване на производството по същото дело по отношение на част от предявените искове с правно основание чл. 109 ЗС.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Изразява несъгласие с извода за идентичност на исковете, предмет на настоящото дело и тези, по които е образувано гр. д. № 4240/2002 г. на СРС, 50 състав, като твърди, че при извършената от съда преценка е взета предвид само исковата молба и постановеното по гр. д. № 4240/2002 г. решение, без да е съобразена молбата му от 27.05.2002 г., с която е уточнена обстоятелствената част на исковата молба, по която е образувано гр. д. № 4240/2002 г.
В изпълнение на дадените му с разпореждане от 19.05.2010 г. указания за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, частният касатор отново е развил доводи за неправилност на въззивното определение в атакуваната му част, с твърдението, че същото е в противоречие с определение № 267 от 27.05.2009 г. по ч. гр. д. № 294/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о. и с определение от 15.11.1999 г. по ч.гр. д. № 512/1999 г. на СГС, І Брачен състав. Освен това, поддържа, че допускането на касационно обжалване на въззивното определение ще допринесе за точното прилагане на закона – чл. 95, ал. 1 ГПК /отм./
Ответницата – С. И. Н. от гр. С. моли да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение, респ. за оставяне на частната касационна жалба без уважение по съображения, подробно развити в писмен отговор от 26.06.2010 г. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение в частта, с която е прекратено производството по делото, образувано по обективно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС по отношение на изградените от ответницата С. И. Н. в съсобствения с ищеца /сега частен жалбоподател/ недвижим имот постройки /с изключение на тази в северната част на имота/, въззивният съд е прел, че тези искове са недопустими на основание чл. 95, ал. 1 ГПК /отм./, предвид обстоятелството, че същите искове са предмет и на друго, по-рано заведено, дело между страните – гр. д. № 4240/2002 г. на СРС, 50 състав, по което вече е постановено решение от 25.04.2006 г. и е налице висящо въззивно производство за обжалването му пред СГС, ІІ “Г” състав – гр. д. № 2576/2006 г.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Въпреки изрично дадените му указания, частният жалбоподател не е посочил конкретно кой е значимият за делото материалноправен и/или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, което прави невъзможна преценката относно наличието на предпоставките, при които може да бъде допуснато касационно обжалване – както на общата предпоставка въпросът да е обуславящ изхода на спора, така и на допълнителните предпоставки, специфични за поддържаните основания за допускане на касационния контрол. Само по себе си, непосочването на релевантния за делото въпрос е напълно достатъчно за недопускане на касационното обжалване, без да е необходимо обсъждането на останалите законови изисквания по чл. 280, ал. 1 ГПК, в какъвто смисъл са задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС .
Независимо от това, дори и да се приеме, че с оглед изложените в молбата на жалбоподателя от 14.06.2010 г. обстоятелства, като значим за спора може да бъде конкретизиран въпросът за предпоставките за прекратяване на делото по реда на чл. 95, ал. 1 ГПК /отм./, касационното обжалване отново не следва да бъде допуснато, тъй като не е налице нито едно от двете поддържани основания – по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /неправилно посочено по т. 1/ и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
От една страна, не се установява противоречие на атакуваното определение с определение № 267 от 27.05.2009 г. по ч. гр. д. № 2* г. на ВКС, ІІІ г. о., доколкото двата акта са постановени при напълно различна фактическа обстановка. С приложеното определение на ВКС е прието, че не е доказана идентичност на делата поради липсата на официално удостоверяване на предмета и страните, докато в настоящата хипотеза такова удостоверяване е налице – представена е както самата искова молба по по-рано заведеното от ищеца дело, така и постановеното по нея решение, което е напълно достатъчно, за да бъде извършена преценка за идентичност на двете дела. Що се отнася до представеното въззивно определение на СГС, І Брачен състав, същото не следва да бъде обсъждано, тъй като липсват данни за влизането му в сила и с оглед указанията по т. 3 от цитираното тълкувателно решение то не може да обоснове допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
На второ място, неоснователно е твърдението за липса на съдебна практика по приложението на чл. 95 ГПК /отм./, с която частният жалбоподател аргументира допускане на касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Освен че е невярно твърдението за липса на практика по приложението на цитираната правна норма /такава практика съществува и тя е напълно последователна и непротиворечива/, не може да се счете, че посоченото основание е надлежно заявено. Съгласно разясненията по т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2010 г., точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, докато в случая частният жалбоподател поддържа, че поставеният процесуалноправен въпрос ще допринесе само за точното прилагане на закона, но не и за развитието на правото.
С оглед всички изложени съображения, касационното обжалване на атакуваното въззивно определение не следва да бъде допуснато.
При този изход на делото и предвид изричното искане от ответницата, на същата следва бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 150 лева – адвокатско възнаграждение, чието заплащане се доказва от представения договор за правна защита и съдействие № 0* от 24.06.2010 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 6* от 29.04.2010 г. по ч. гр. д. № 2415/2010 г.на Софийски градски съд, Гражданско отделение.
ОСЪЖДА Ц. Ц. Д. от гр. С., ул. “. № 6А да заплати на С. И. Н. от гр. С., ул. “. № 4 направените по настоящото дело разноски в размер на сумата 150 /сто и петдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: