5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
София, 26.03.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шести март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 373/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1868 от 05.12.2011 г. по т. д. № 1072/2011г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-4 състав решение от 23.12.2010 г. по т. д. № 770/2009 г. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от дружеството-касатор срещу [фирма], [населено място] /понастоящем [фирма]/ обективно съединени искове: иск с правно основания чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 26 000 евро /без ДДС/, представляваща част от цялата дължима сума в размер на 482 500 евро /без ДДС/ – окончателна цена от приходите от експлоатацията на кабелната и интернет мрежа на [населено място] посредством придобиването на контрол върху половината от дяловете на [фирма], които са собственост на [фирма] и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 2 200 евро /без ДДС/ – законна лихва върху сумата 26 000 евро /без ДДС/ за периода от 24.10.2008 г. до датата на подаване на исковата молба – 21.05.2009 г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради наличие на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Изразено е несъгласие с извода на съда за недължимост на претендираната сума с твърдението, че същият е резултат от тълкуване на процесните два договора в противоречие с изискванията на чл. 20 ЗЗД и разглеждането им като самостоятелни сделки, а не като една сделка с предмет придобиване на обособена стопанска дейност. Според касатора, решаващият състав не е изпълнил задълженията си на инстанция по съществото на спора да обсъди всички събрани по делото доказателства и заявените във въззивната жалба доводи, както и че не е изложил собствени мотиви по спора, нито е препратил към мотивите на първоинстанционния акт в съответствие с правомощията му по чл. 272 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване е аргументирано със следните въпроси: 1. Дали в случая съвкупността от отделните договори (договорът за покупко-продажба на вещи, съставляващи далекосъобщителна мрежа за доставка на кабелна телевизия и интернет услуги в определени населени места; договорът за покупко-продажба на дялове в дружество, притежаващо 50% от трето дружество, осъществяващо същата дейност като дружеството-ищец, но на територията на [населено място]; прехвърляне на договорни отношения, най-важните от които са договорите за прехвърляне на редовните абонати на телевизионни и интернет услуги; договорите за покупко-продажба на други съпътстващи вещи – МПС; договорите за прехвърляне на вземания и др.) обективира една сделка, по силата на която купувачът-ответник придобива чрез покупка една обособена стопанска дейност (бизнес), изразяваща се в доставка на платена телевизия и интернет услуги на територията на 30 броя населени места в област П. и в област Стара З., в т. ч. [населено място], респ. дали тази обща сделка има договорена обща цена; 2. Липсата на правна квалификация на спорното материално право, респ. липсата на правни доводи в мотивите на решението на въззивния съд, съчетана с липсата на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, равнозначна ли е на липса на произнасяне по материалноправен въпрос, обуславящ изхода на делото и дали липсата на произнасяне по материалноправен въпрос сама по себе си съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По отношение на така формулираните въпроси се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС. Като практика, релевантна към първия въпрос, са посочени решение № 502 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 222/2009 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 364 от 30.04.2010 г. по гр. д. № 689/2009 г. на ВКС, ІV г. о., а към втория въпрос – решение № 324 от 22.04.2010 г. по гр. д. №[ЕИК] г. на ІV г. о. , решение № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/2009 г. на ІV г. о., ППВС № 7/65 г., ППВС № 2/67 г. и решения, постановени по реда на отменения ГПК.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] /правоприемник на [фирма]/ – моли за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна по съображения, подробно изложени в писмени възражения от 12.04.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма] /правоприемник на [фирма]/ частичен иск за сумата 26 000 евро /без ДДС/, въззивният съд е споделил извода на първата инстанция за неоснователност на същия, като, въз основа на приетата от него за установена фактическа обстановка и акцентирайки на непредставянето по делото на приложенията, представляващи неразделна част от процесните два договора от 10.12.2007 г. и от протокола от 21.03.2008 г., е счел за недоказано твърдението на ищеца, че в предмета на договора за продажба на кабелна далекосъобщителна мрежа, движими вещи и вземания попадат посочените в исковата молба кабелни и интернет мрежи в изброените 30 населени места, в т. ч. и в [населено място]. Като особено съществен за отношенията между страните и за спора съдът е преценил подписаният между тях протокол от 21.03.2008 г., предвиждащ приключването на сделката на два етапа и преди всичко клаузата на чл. 3 от същия протокол, съобразно която коригираната цена на втория етап следва да бъде определена с протокол, подписан от страните не по-късно от един месец от подписването на първия приключвателен протокол. Поради това, че по делото не са представени доказателства за съставянето на такъв протокол и за изпълнение на условията по чл. 4 от протокола от 21.03.2008 г. за приключване на втория етап, въззивният съд е преценил за недоказан размерът и изискуемостта на евентуално дължимата част от цената по договора за продажба на обособена стопанска дейност, с оглед на което е направил извод за неоснователност както на главната претенция, така и на акцесорната претенция за лихви.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По отношение на първия поставен от касатора въпрос не може да се счете, че е осъществена общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК да е значим за изхода на конкретното дело по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Видно от мотивите на обжалваното решение, въззивният съд не е приел за спорен въпросът дали възникналите между страните правоотношения произтичат от една или от няколко самостоятелни сделки. Неоснователността на претенцията е обоснована с липсата на доказателства за изпълнение на изискванията, предвидени от страните в подписания между тях протокол от 21.03.2008 г. и преди всичко – поради липсата на съставен изричен протокол за определяне коригираната цена за втория етап от приключване на сделката. Този извод на решаващия състав е резултат от преценката на събраните по делото доказателства и възприемането на фактическата обстановка, която е в неговата изключителна правораздавателна компетентност и съгласно цитираната задължителна съдебна практика същата е относима към правилността на обжалвания акт, чиято проверка е предмет на самия касационен контрол, но не и на производството по допускането му. Следователно, въпросът дали сделката е една и съответно дали договорената цена е обща, не е обуславящ за изхода на конкретния правен спор – такъв в случая е въпросът дали са изпълнени уговорените от самите страни в протокола от 21.03.2008 г. условия за приключването на породените от процесните два договора отношения. Ето защо, заявеният от касатора въпрос, свързан с тълкуването на тези договори, се явява ирелевантен за крайния правен извод, поради което не се налага да бъде обсъждано и наличието на твърдяното от него противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 20 ЗЗД.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато и по поставения процесуалноправен въпрос. Преди всичко, като неоснователно следва да се отбележи твърдението на касатора, че в обжалваното решение липсва правна квалификация на спорното право. Действително, въззивният съд не е посочил изрично какво е правното основание на предявения главен иск. С оглед обаче обстоятелството, че решаващият състав не е изразил несъгласие с приетата от първата инстанция правна квалификация на претенцията като такава по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а напротив – обсъждал е именно изпълнението на поетите от страните задължения, следва да се счете, че макар и мълчаливо същият е възприел дадената от първостепенния съд правна квалификация на спорното право. От друга страна, не може да се счете, че в обжалвания акт липсват правни доводи по същността на спора, което би било в противоречие с цитираната от касатора задължителна съдебна практика. Преценката за това, какви са предпоставките за уважаване на предявения иск за заплащане коригираната цена от втория етап на приключването на сделката и съответно дали представените по делото доказателства установяват наличието на същите, представляват именно правни съображения по основателността на претенцията, поради излагането на каквито въззивният съд не се е възползвал от възможността по чл. 272 ГПК за препращане към мотивите на първоинстанционния акт. Що се отнася до правилността на тези съображения, както беше посочено вече, същата е извън предмета на настоящото производство.
С оглед изложеното, настоящият състав счита, че не е налице липса на произнасяне по материалноправен въпрос, поради което касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1868 от 05.12.2011 г. по т. д. № 1072/2011г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: