О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
София, 28.01.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 806/2009 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “Ч” АД, София против определение № 1* от 31.08.2009 г. по в. ч. гр. д. № 782/2009 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1* от 25.05.2009 г. по ч. гр. д. № 505/2008 г. на Районен съд – Разлог за обезсилване на издадената по същото дело заповед за изпълнение на парично задължение срещу К. Я. Х. от гр. Б..
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Частният жалбоподател твърди, че въззивният съд неоснователно не е зачел представения по делото приемо-предавателен протокол от 15.05.2009 г. като доказателство за депозиране в срок на молбата му по чл. 63, ал. 1 ГПК за продължаване на срока за отстраняване на констатираната от първоинстанционния съд нередовност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, изразяваща се в посочване на неточен адрес на длъжника.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че в случая е решен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като такъв е посочен въпросът за доказателствената стойност на съставяните от пощенските оператори описи за предаване на пощенски пратки и клеймото върху тях, удостоверяващо датата на изпращане на съответния документ.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения в чл. 275 ГПК срок и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение за обезсилване на издадената заповед за изпълнение на парично задължение от 18.09.2008 г. срещу К. Я. Х. от гр. Б., въззивният съд е приел, че заявителят не е изпълнил дадените му от съда указания за представяне на официална справка за адресната регистрация на длъжника и поради това правилно е преценено, че не са налице предпоставките по чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК. По отношение твърдението на частния жалбоподател, че своевременно е поискал издаването на удостоверение с цел снабдяване с данни за постоянен и настоящ адрес на длъжника и че е депозирал молба за продължаване на първоначално определения му срок, решаващият състав е счел същото за неподкрепено от представените с частната жалба доказателства. В тази връзка съдът се е позовал на липсата на пощенско клеймо върху приемо-предавателния протокол от 15.05.2009 г., с който пълномощникът на заявителя е предал пощенските пратки. Освен това, поради обстоятелството, че в цитирания протокол не е конкретизиран документът, който е изпратен по ч. гр. д. № 505/2008 г. на Районен съд- Разлог, е прието за недоказано твърдението, че това е била именно молбата на заявителя “Ч” за продължаване на срока.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като в случая не е налице общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно – поставеният въпрос да е значим за делото, в смисъл да е обусловил неговия изход.
Видно от мотивите на обжалваното определение, въззивният съд е приел, че заявителят не е доказал изпълнение в срок на дадените му указания за отстраняване нередовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не само защото не е зачел доказателствената стойност на приемо-предавателния протокол от 15.05.2009 г. от гледна точка на датата на съставянето му, но и с оглед липсата на данни за това какъв точно е документът, който е предаден с него за изпращане по ч. гр. д. № 505/2008 г. на Районен съд – Разлог. Следователно, поставеният от частния касатор процесуалноправен въпрос не е единственият въпрос, решаването на който е предопределило изхода на делото.
Но дори и да се приеме, че този въпрос е значим за спора, същият не би могъл да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като не е осъществено допълнителното изискване, специфично за поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Направеният във връзка с посочения въпрос извод не е резултат от неяснота или противоречивост на приложимата правна норма, а от извършената от съда преценка относно съдържанието на конкретното доказателство, която е в неговата изключителна компетентност на орган, решаващ спора. Правилността на този извод, обаче, е предмет на самия касационен контрол и не би могла да бъде преценявана в производството по неговото допускане.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1* от 31.08.2009 г. по в. ч. гр. д. № 782/2009 г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: