5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 594
София, 27.09.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 201/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ч. Р. България” АД, гр. София срещу постановеното от Софийски градски съд, ІІ-Д въззивен състав решение от 24.11.2009 г. по гр. д. № 3711/2009 г. С това решение е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 38 състав решение от 21.11.2008 г. по гр. д. № 14301/2008 г. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от „И. – 1999” ООД, гр. София срещу „Ч. Р. България” АД, гр. София отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата 11 062.90 лв., представляваща стойността на потребена и неотчетена електроенергия по Констативен протокол № 1000966/2007 г. за периода от 31.05.2007 г. до 08.11.2007г.
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, като се изразява несъгласие с извода на съда за липса на основание за извършената корекция на сметката за електрическа енергия на ищеца за процесния период. Според касатора, погрешният извод за недължимост на претендираната сума е резултат от неправилната преценка на събраните по делото доказателства и от необсъждането на релевираните от него доводи и възражения по спора. Застъпва становище, че основание за извършената корекция са разпоредбите на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, съгласно които причината, довела до неточното измерване на ползваната от потребителя електрическа енергия, е ирелевантна за възникване на вземането на електроразпределителното дружество.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че във въззивното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата, поради което е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Като такъв е посочен въпросът за предпоставките за възникване и ангажиране отговорността на потребителя на електроенергия за заплащане на коригиращите сметки, изготвени по реда на Общите условия за продажба на електроенергия при констатирано нарушение в средството за търговско измерване, водещо до неотчитане на преминаващата през него потребена електрическа енергия. В подкрепа на това са представени две съдебни решения на първоинстанционен и въззивен съд, съответно – решение от 18.06.2007 г. по гр. д. № 26747/2006 г. на Софийски районен съд, 36 състав и решение от 20.02.2009 г. по гр. д. № 1086/2007 г. на Софийски градски съд, ІV-А състав.
Освен това, касаторът аргументира искането си за допускане на касационното обжалване и с твърдението за противоречие в съдебната практика по въпроса за характера на констативните протоколи като документи и правните последици от изготвянето им, т. е. ползват ли се с доказателствена сила или не, както и по въпроса за тълкуването на договорените Общи условия за продажба на електрическа енергия и по-конкретно – представляват ли изрична уговорка между страните или не.
Ответникът – „И. – 1999” ООД, гр. София – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Настоящият състав счита, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакувания съдебен акт.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е уважен искът на „И. – 1999” ООД, гр. София, въззивният съд е приел, че за ищцовото дружество не е възникнало основание за заплащане на процесната сума 11 062. 90 лв. За недоказано е счетено твърдението, че процесният електромер е отчитал погрешно в полза на ищеца изразходваната електроенергия, както и че причината за това е външно вмешателство, осъществено от ищеца. В тази връзка съдът е взел предвид оспорването на констативния протокол, лишаващо го от доказателствена сила и липсата на други доказателства, потвърждаващи удостовереното в него, извън показанията на разпитания по делото свидетел Д. П., които обаче е отказал да кредитира предвид евентуалната му заинтересованост като служител в търговското дружество, участвал в проверката на процесния електромер.
С оглед мотивите на атакуваното решение и изложеното в касационната жалба, следва да се приеме, че касаторът е заявил като обуславящ материалноправен въпрос този за предпоставките за възникване и ангажиране отговорността на потребителя на електроенергия за заплащане на коригиращата сметка, изготвена по реда на Общите условия на договорите за продажба на електроенергия при констатирана интервенция в средствата за търговско измерване, водеща до грешки при отчитането на потребената електроенергия.
Безспорно, посоченият въпрос притежава характеристиката на значим по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решаването му обуславя изхода на конкретния спор, т. е. налице е главната предпоставка за допускане на касационното обжалване. Липсва обаче допълнителното условие, което е специфично за поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Преди всичко, следва да се отбележи, че релевантно към преценката относно наличие на противоречиво решаване на посочения въпрос е само едното от представените от касатора решения – това на Софийски районен съд, съдържащо изрично отбелязване за влизането му в сила. Доколкото такива данни за постановеното от Софийски градски съд решение липсват и предвид задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, същото не следва да бъде обсъждано.
Съпоставяйки обжалваното въззивно решение с влязлото в сила решение по гр. д. № 26747/2006 г. на СРС, настоящият състав намира за недоказано поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като двата акта са постановени при различна фактическа обстановка и при различни спорни въпроси. В приложеното решение предмет на спора е редовността на съставения Констативен протокол с оглед изискванията на чл. 77, ал. 1 ЗЕ по отношение на съставилите го лица, както и нищожността на клаузата на чл. 25 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, докато в атакуваното въззивно решение – тези въпроси не са били въведени като предмет на спора, а неоснователността на претенцията е мотивирана единствено с липсата на доказателства за фактите, удостоверени в оспорения от страна на ищеца и неподписан от него Констативен протокол.
Независимо от това, дори да се приеме, че по поставения от касатора материалноправен въпрос за това, дали на доставчика на електрическа енергия е предоставено надлежно правомощие за корекция на дължимите от потребителя на електрическа енергия суми, е съществувала противоречива практика на съдилищата, същата вече е преодоляна. С решение № 165 от 19.11.2009 г. по т.д. № 103/2009 г., ІІ т.о. на Върховен касационен съд, постановено по новия съдопроизводствен ред и имащо характер на задължителна съдебна практика по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии, е прието, че липсва нормативна уредба, даваща право на доставчика на електрическа енергия за извършване на корекции на сметката на потребителя за ползвана електроенергия за минал период, Невъзможността за едностранна последваща корекция е относима както за периода до отмяната на издадената, на основание чл. 91, ал. 2 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност /ЗЕЕЕ – отм./, Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители/ НППРЕМПП – отм./, така и за периода, обхващащ се от действието на Закона за енергетиката/ ДВ бр.107 от 2003 г./ и издадената, на основание чл. 116, ал. 7 ЗЕ, Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи.
Неоснователно е и твърдението на касатора за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по поставените процесуалноправни въпроси, свързани с вида и характера на констативните протоколи и тяхната доказателствената сила, както и за Р.то на доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК. Тези въпроси също са решени в цитираното по-горе решение на ВКС, съгласно което констативният протокол представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя му факти, поради което няма доказателствена стойност и следва да бъде обсъден в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства. По отношение Р.то на доказателствена тежест по иска, предмет на делото, приложими са общите правила на процесуалния закон – чл. 154 ГПК, като в случая липсва основание да се приеме, че въззивният съд се е отклонил от тях.
Що се отнася до формулираните от касатора правни въпроси, свързани с тълкуване и приложимостта на Общите условия за продажба на електроенергия при констатирано нарушение в средството за търговско измерване, същите не са значими за изхода на делото, тъй като те не са преценявани от въззивната инстанция, нито са обусловили решаващите й изводи.
С оглед всички изложени съображения, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 24.11.2009 г. по гр. д. № 3711/2009 г.на Софийски градски съд, ІІ-Д въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: