2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
С., 21.05.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 279/2012г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Х. Ц. от [населено място] срещу определение № 66 от 13.03.2012 г. по т. д. № 915/2011г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е спряно производството по делото до произнасяне на Общото събрание на Търговска колегия по т. д. № 1/2010 г.
Частната жалбоподателка моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно с твърдението, че не са налице предпоставките на чл. 229, ал.1 ГПК, в т. ч. и хипотезата на т. 7, доколкото законът не урежда възможност за спиране на производството по делото до постановяване на тълкувателно решение от Общото събрание на ВКС.
Ответникът по частната жалба – ЗК [фирма], [населено място] – счита жалбата за недопустима, а по същество – неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 11.04.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Направеното в тази връзка възражение на ответника е неоснователно. Доколкото прегражда временно развитието на производството по делото, атакуваното определение е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и като такова подлежи на контрол по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови спиране на производството по т. д. № 915/2011г., тричленният състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение е счел, че от решаващо значение за изхода на висящото пред него производство по чл. 288 ГПК е произнасянето на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС по т. д. № 1/2010 г., тъй като с него ще бъде решен по задължителен за съдилищата, в т. ч. и за ВКС, начин заявения от касаторката като обуславящ спора въпрос, а именно – за правото на пострадал при ПТП, при уважен в наказателния процес граждански иск по чл. 45 ЗЗД срещу прекия причинител на щетата – виновния водач на МПС, да претендира обезщетение и от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Определението е правилно.
Произнасянето от Върховен касационен съд с тълкувателно решение по въпроса, приет от касационния състав за обуславящ изхода на конкретното дело, представлява основание за спиране на производството по същото по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Съгласно изричната норма на чл. 130, ал. 2 ЗСВ, тълкувателните решения на ВКС са задължителни за всички съдебни инстанции. Поради това и в съответствие с разясненията по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. и по т. 2 от Тълкувателно решение № 2 от 28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС, касационният съд е длъжен да съобрази тази задължителна съдебна практика в производството по допускане на касационното обжалване, което налага и спиране на същото до постановяване на предстоящото тълкувателно решение.
С оглед изложеното, атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 66 от 13.03.2012 г. по т. д. № 915/2011г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: