4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 903
София,04.12.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седми ноември хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1265/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. А.-В. и П. К. В., двамата от [населено място] против решение № 226 от 15.07.2011 г. по в. гр. д. № 231/2011 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Русенски окръжен съд решение № 135 от 14.03.2011 г. по гр. д. № 919/2010 г. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от Д. С. А.-В. и П. К. В. срещу [фирма], [населено място] искове: иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че обезпеченото с ипотека, сключена с нотариален акт № 35, том Х, рег. № 16 281, н. д. № 1510/14.11.2007 г., вземане на [фирма] към П. Ениславов П. не съществува и иск с правно основание чл. 179 ЗЗД за заличаване на същата ипотека.
Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Считат извода на решаващия състав, че с преведената от тях сума 59 000 лв. по разплащателната сметка на П. П. не е погасено задължението му към [фирма] по получения банков кредит, обезпечен с ипотека върху закупения от тях имот, за противоречащ на материалния закон /чл. 75 ЗЗД/ и за некореспондиращ със събраните по делото доказателства. Според касаторите, съдът не е изложил съображения по всички заявени от тях доводи и по-конкретно – не е обсъдил неизпълнението на вмененото на ответната банка задължение да представи молбата на П. Ениславов П. за издаване на банкова референция изх. № 02-04-620 от 15.04.2008 г., с оглед прилагане последиците по чл. 190, ал. 2 ГПК. Изрично оплакване е релевирано и във връзка с отказа да бъдат допуснати поисканите от ищците гласни доказателства за установяване практиката между банките при рефинансиране на кредитите и за поведението на банката в конкретния случай.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е обосновал допускането на касационно обжалване с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по спор, който е от значение за точното прилагане на закона. Като релевантни за делото са посочени въпросите: 1. Следва ли съдът да вземе становище в мотивите на изходящия от него акт по всички засегнати във въззивната жалба оплаквания и 2. Трябва ли по делото да бъдат събрани всички поискани и допустими от закона доказателства, които биха били преценени от съда в тяхната комплексност при постановяване на акта му или е допустимо по преценка на съда да бъде отказано събирането на доказателства, за които няма законова пречка да бъдат приобщени към доказателствения материал.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за недопускането й до разглеждане по съображения, изложени в писмен отговор от 20.10.2011г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от Д. С. А.-В. и П. К. В. срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че обезпеченото с ипотека, сключена с нотариален акт № 35, том Х, рег. № 16 281, н. д. № 1510/14.11.2007 г., вземане на [фирма] към П. Ениславов П. не съществува, въззивният съд е приел, че с преведената от ищците по разплащателната сметка на посоченото лице /продавач на закупения от тях недвижим имот/ сума в размер на 59 000 лв. това вземане не е погасено. Този извод е направен с оглед обстоятелството, че макар като основание на превода да е отразено „погасяване на кредит”, сумата не е преведена директно на банката-кредитор, а по разплащателната сметка на нейния длъжник /лицето П. П./, който се е разпоредил със същата, без да изпълни поетото към ищците задължение да погаси получения от [фирма] кредит и да поиска заличаване на обезпечаващата го ипотека върху имота, продаден на ищците. Решаващият състав е отчел и обстоятелството, че съгласно Общите условия за договора за кредит ответната банка не е имала правото служебно да усвои преведената по разплащателната сметка на своя длъжник П. П. сума за цялостното погасяване на неговото задължение, тъй като предсрочното му погасяване е могло да бъде извършено само със съгласието на длъжника.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото формират едно общо основание за допускане на касационния контрол. И тъй като в случая касаторът поддържа, че поставените въпроси са от значение само за точното прилагане на закона, без да твърди и значимост на същите за развитие на правото, следва да се приеме, че единственото поддържано от него основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е надлежно заявено, което е напълно достатъчно за недопускане на касационния контрол.
Отделно от това, поставените въпроси не могат да обосноват допускане на касационния контрол и поради това, че същите са изцяло относими към правилността на обжалвания акт, която е предмет на самото касационно производство, но не и на допускането му, в какъвто смисъл са разясненията, дадени в т. 1 от цитираното тълкувателно решение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 226 от 15.07.2011 г. по в. гр. д. № 231/2011 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: