4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 629
София, 10.11.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 316/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Л. Ц. – синдик на [фирма], [населено място] /в несъстоятелност/, срещу решение № 1294 от 19.06.2013 г. по гр. д. № 3502/2012 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след отмяна на постановеното от Софийски окръжен съд решение № 88 от 13.06.2012г. по т. д. № 216/2011 г., е отхвърлен предявеният от синдика-касатор срещу [фирма], [населено място] /в несъстоятелност/ и М. Д. М. от [населено място] иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ за обявяване за недействителни плащания в полза на М. Д. М. от [населено място] на обща стойност 123 402 лв., извършени в периода от 19.03.2008 г. до 08.07.2009 г., както и предявеният от синдика-касатор срещу М. Д. М. от [населено място] иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата 123 402 лв. в масата на несъстоятелността на Ч.” АД, [населено място] /в несъстоятелност/.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. К. счита, че в противоречие с процесуалния закон и с утвърдената съдебна практика въззивният съд е възприел посочената от него и дадена от първата инстанция квалификация на главния иск като иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, а не като иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, за наличието на какъвто сочат изложените и в самата искова молба твърдения за липса на основание за платените в полза на ответника М. Д. суми, което е обусловило съответно неправилно прилагане и на материалния закон, доколкото § 8 от ПЗР от ЗИД на ТЗ се явява неотносима към конкретния спор правна норма. В касационната жалба е релевирано и изрично оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в отказа на въззивния съд да спре производството по делото на основание чл. 229, т. 6 ГПК, с оглед образуваното конституционно дело № 12/2013 г. по искането на Търговска колегия на Върховен касационен съд по чл. 149, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 150 от Конституцията на Република България за обявяване за противоконституционни на част от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ТЗ.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Като релевантни за изхода на делото са поставени въпросите: „1. При образувано конституционно дело пред КС, чийто предмет е прогласяването на противоконституционността на норми, по силата на които искът във висящ процес следва да се отхвърли, следва ли съдът да спре делото до произнасянето на КС; 2. Следва ли въззивният съд сам да определи точната правна квалификация на спорното материално право съобразно въведените от ищеца твърдения в исковата молба”. В подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът се позовава на постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 249 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на ІV г. о. и решение № 398 от 25.05.2010 г. по гр. д. № 738/2009 г. на ІV г. о.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] /в несъстоятелност/ – моли за допускане на касационното обжалване по съображения, изложени в писмен отговор от 03.01.2014 г.
Ответникът по касация – М. Д. М. от [населено място] – не заявява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение, постановено от Софийски окръжен съд по т. д. № 216/2011 г. и да отхвърли предявения от синдика на [фирма], [населено място] /в несъстоятелност/ срещу несъстоятелното дружество и М. Д. М. от [населено място] иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ за обявяване за недействителни плащания в полза на М. Д. М. от [населено място] на обща стойност 123 402 лв., реализирани в периода от 19.03.2008 г. до 08.07.2009 г., въззивният съд, съобразявайки изменението на приложимата в случая норма на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, извършено със Закона за изменение и допълнение на Търговския закон (ДВ, бр. 20/28.02.2013 г.), е преценил претенцията за неоснователна, тъй като процесните плащания в т. н. подозрителен период са направени извън сроковете по чл. 646, ал. 2 и 3 ТЗ – след подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност от 30.01.2004 г. Поради това, съдебният състав е счел, че не следва да бъдат обсъждани всички останали предпоставки за уважаване на исковете по чл. 646 ал. 2 и ал. 5 ТЗ. Този изход на спора по отношение недействителността на плащанията в полза на ответника М. Д. е обусловил отхвърлянето и на претенцията по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на исковата сума в масата на несъстоятелността.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Преди всичко, следва да се отбележи, че едно от поддържаните от касатора основания – това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено само бланкетно – с посочване на законовия текст, без да е аргументирано наличието на предвидените в него предпоставки „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото”, които съгласно задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на СГТК на ВКС формират едно общо основание.
Независимо от това, дори и да е мотивирано надлежно, това основание не би било осъществено по отношение на нито един от двата въпроса – по първия въпрос, защото разпоредбата на чл. 229, ал.1, т. 6 ГПК, уреждаща предпоставките за спиране на производството в посочената хипотеза, е напълно ясна е не се нуждае от тълкуване, нито се констатира противоречие в съдебната практика, а по втория въпрос – предвид наличието на задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК, част от която е обективирана и в представените от касатора решения, както и в мотивите по т. 2 от приетото след подаване на касационната жалба Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Противоречието с практиката би обусловило допускането на касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Такова противоречие, обаче, в случая не е налице. Въззивният съд е възприел дадената от първата инстанция правна квалификация на иска за обявяване недействителността на плащанията в полза на ответника М. Д. без да излага съображения за това, доколкото същата не е била оспорвана от страните, нито са релевирани оплаквания във връзка с доклада по делото, в който тази правна квалификация е посочена изрично. Що се отнася до това, дали така дадената и възприета от въззивната инстанция квалификация на спорното право е правилна, т. е. дали съответства на твърденията в исковата молба, това е въпрос, относим към правилността на обжалвания акт, чиято проверка е недопустима в производството по чл. 288 ГПК. В този смисъл, въпросът „Следва ли въззивният съд сам да определи точната правна квалификация на спорното материално право съобразно въведените от ищеца твърдения в исковата молба” не може да се счете и за обуславящ изхода на делото по смисъла на разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК.
Общата предпоставка по чл. 280, ал 1 ГПК липсва и по отношение на въпроса, свързан със спирането на производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК. Ирелевантността на този въпрос за изхода на конкретното дело следва от обстоятелството, че искането за обявяване на противоконституционност на част от разпоредбите на ЗИД на ТЗ не е уважено, т. е. отказът за спиране не е повлиял върху изхода на делото, доколкото приложената от въззивния съд изменена редакция на чл. 646, ал. 2 ТЗ е действаща.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1294 от 19.06.2013 г. по гр. д. № 3502/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: