О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
София, 17.12.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова
т. дело № 4457/2013 година
Производството е по чл. 307, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба на [фирма], [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 1506 от 08.08.2013г. по гр. д. № 2490/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е постановена отмяна на наложените по изп. д. № 20128270400656 на ЧСИ В. А., рег. № 827 действия по насочване на изпълнението върху описаните в молбата поземлени имоти, изразяващи се в налагане на възбрана, насрочване на опис и задължаване на ЧСИ да се въздържа от по-нататъшни действия по насочване на изпълнението спрямо тези имоти.
Молителят обосновава искането си за отмяна на атакуваното от него решение с твърдението, че поради нарушаване правилата за призоваване е бил лишен от възможността да участва в производството по обжалване на изпълнителните действия.
Ответникът по молбата – [община] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
Молбата за отмяна е процесуално недопустима.
Съгласно задължителната съдебна практика (ППВС № 2 от 29.09.1977г.), предмет на извънинстанционното производство по чл. 231 ГПК /отм./, чийто аналог понастоящем е чл. 303 ГПК, могат да бъдат само актове, с които със сила на пресъдено нещо се разрешава конкретен материално-правен спор. Безспорно, такива актове са решенията, както и някои определения на съда, постановени в исковия процес.
Както се посочва в ТРОСГК на ВКС № 3 от 12.07.2005 г., (което не е изгубило действие и при новата процесуална уредба, създадена с Гражданския процесуален кодекс от 2007 г.), производството по чл. 435 и сл. ГПК по жалба срещу действията на съдебния изпълнител или срещу отказа му да извърши искано изпълнително действие е двустранно спорно правораздавателно производство, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдебния изпълнител или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. По правило, с постановеното в това производство решение съдът разрешава процесуален, а не материалноправен спор. Единствено в хипотезата, при която, разрешавайки процесуалния въпрос, съдът по необходимост се произнася и по самото материално право, постановеният от него акт придобива характеристиката на акт, с който се разрешава материалноправен спор и поради това същият може да бъде предмет на отмяна по реда на чл. 303 ГПК.
Настоящият случай не попада в посочената хипотеза. Атакуваното решение не съдържа произнасяне по въпроси, касаещи самото материално правоотношение и по-конкретно – вземането, за събирането на което е образувано процесното изпълнително производство. Следователно, доколкото не е акт, с който се разрешава материалноправен спор, същото не подлежи на отмяна по реда на извънинстанционния контрол, което налага съответно извод за недопустимост на подадената молба по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 307, ал. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [фирма], [населено място] молба за отмяна на влязло в сила решение № 1506 от 08.08.2013г. по гр. д. № 2490/2013 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия на Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: